Дирекцията на парфюмерийната империя се намираше в края на фабричния терен, във вила с многозначителното име „La Source“ — „Изворът“. Двуетажна постройка в провансалски стил с червени керемиди и парапети от ковано желязо на стълбището и балконите. За човек, на когото се носеше славата, че колекционира дворци от епохата на Ренесанса и рококото, както други събират пощенски марки, сградата изглеждаше изненадващо скромна и Габриел бе обзета от приятно чувство. Открай време презираше показния разкош. Кой знае, може би ще се разбира с Франсоа Коти по-добре, отколкото беше предполагала в началото.
Учудващо, но вътре не миришеше на парфюми, пудри и червила, каквито Коти произвеждаше и продаваше по целия свят. По-точно казано, в отличаващото се със скромна елегантност фоайе не миришеше на нищо, което да окрили сетивата, а само на влажна зима и мокри дрехи — през помещението минаваха много хора, запътили се към работните си места. Габриел изпита неочаквано разочарование, ала се утеши с мисълта, че парчетата плат, мострите и иглите, разхвърляни из ателието ѝ, също не дават точна представа какви модели проектира, крои и шие тя.
Наложи се да почака, преди да я въведат в Светая светих. Кабинетът на шефа беше изработен от дърво, бароковите мебели бяха допълнени със сигурно много ценни картини, непознати за Габриел. В центъра, до писалището, стоеше шкаф, пълен с кутийки и флакони от уникално красив кристал, но и с най-обикновени аптекарски шишенца. Шкафът бе поставен така, че винаги да е добре осветен. Габриел знаеше, че стъклото се доставя от Рене Лалик — името му беше известно от десетилетия, а бижутата, изработени за актрисата Сара Бернар, го бяха превърнали в истинска знаменитост.
— Извинете, че се наложи да чакате — посрещна я Франсоа Коти и поднесе ръката ѝ към устните си.
Габриел вече го беше срещала на обществени места и тайно го наричаше „Наполеон“. Прозвището се отнасяше не само до безграничната му власт. В действителност Коти произхождаше от Корсика, даже се говореше, че семейството му имало родствени връзки с фамилията Бонапарт. Подобно на великия император, Коти беше дребен на ръст, смяташе се за неотразим пред жените и, естествено, обичаше разкоша. Носеха се слухове за навика му неизменно да носи в джоба на панталона си шепа диаманти, за да си играе с тях, сякаш са топчета.
— Няма да преувелича, ако кажа, че при нас в момента нещата вървят ту нагоре, ту надолу — продължи Коти. Задържа ръката ѝ малко по-дълго, отколкото изискваше приличието. — Доставчикът на стъклария не е в състояние да изпълнява поръчките. Знам, трудно е да произвеждаш по сто хиляди флакона, колкото са ни нужни всеки ден, но нямам намерение да намаля производството на тоалетни води само защото Лалик не се съобразява с потребностите на моите клиентки.
Произнесе цифрата небрежно, но целенасочено, за да покаже на посетителката, че управлява световна империя.
„Иска да впечатлява“, спомни си Габриел и го дари с усмивка, изпълнена с разбиране.
— Аз, разбира се, оценявам готовността ви да ме приемете въпреки заетостта си.
— Смятам да започна сам да проектирам и да произвеждам всички стъклени изделия. Така ще улесня процеса. Преди минути продиктувах на секретарката си известие до всички мои клиенти със съответната информация. Ще го изпратя утре. Вие първа узнавате за плановете ми, мадмоазел Шанел.
— Това ме ласкае.
Лицето му грейна.
— Седнете, моля.
Габриел се настани в едно от креслата и си отбеляза наум нещо много важно. Необходимо е да помисли и за красив флакон, не само за парфюма. Ще потърси добра стъкларска фабрика. Трудностите на Рене Лалик при съвместната работа с Франсоа Коти не я интересуваха. Нямаше никакво намерение да пусне „Eau de Chanel“ на пазара в големи количества. С Бой бяха обсъдили да създадат парфюм като специален коледен подарък за най-добрите ѝ клиентки — и така щеше да си остане. Това означаваше да произведат не повече от сто флакона.
Коти ѝ предложи кафе и тя прие с благодарност. Последва обичайното бъбрене по незначителни теми: Коти изрази съжаление за смъртта на писателя Пол Адам, Габриел се оплака от твърде мекото и влажно време. После обаче мина на въпроса и обясни защо е дошла. Парфюмеристът кимна самоуверено. Вече имаше известна информация от съпругата си, която пък беше говорила с Мися, но остави Габриел да се доизкаже и я увери галантно:
— За мен е чест да произведа аромат за вас, мадмоазел Шанел. Съвместната ни работа ще се окаже плодотворна, убеден съм.