— Моля, мадмоазел Коко, помиришете внимателно тези прекрасни зърна кафе. Кафето неутрализира обонянието.
„Явно имам да уча още много“ — мина ѝ през ума, докато изпълняваше подканата. Въздействието беше изненадващо. Веднага усети носа си свободен и готов да възприеме нови аромати. „Ще се упражнявам вкъщи — реши тя. — Точно както сама възседнах коня и просто потеглих, така ще овладея и изкуството на ароматите.“ Докато се учеше да язди, не подозираше колко скоро ще срещне голямата си любов в образа на играч на поло. Сега желаеше да обучи обонянието си, за да съхрани тази любов във вечността. Чувствен, свеж, неотменим — такъв трябваше да стане „Eau de Chanel“. Габриел се усмихна доволно. С въведението си Коти ѝ бе помогнал да види бъдещето.
Парфюмеристът продължи да я изпитва. Караше я да мирише нови и нови аромати, назоваваше есенции, за чието съществуване дори не бе подозирала, въпреки че беше прочела много, за да се подготви. Той използваше не само често употребявани понятия като нотки за главата или сърцето, а правеше разлика между акорди и семейства от аромати. Както винаги, когато искаше да научи нещо, Габриел слушаше мълчаливо, поглъщаше информацията. Разбра, че най-голямото предизвикателство пред химиците е свързването на тоалетната вода с човешката кожа. Повечето вещества твърде бързо се разпръсквали във въздуха. Затова много парфюмеристи експериментирали с изкуствени вещества, които да „носят“ естествените субстанции.
— Тази тенденция няма да се наложи — заяви Коти. — Производството е твърде скъпо за големия пазар.
По-късно я разведе из фабриката. На път към големите халета ѝ обясни, че най-ценните видове рози и жасмин растат в Южна Франция, затова бил построил фабрика за сортиране в Грас.
— Всеки ден стотина жени се занимават с отделянето на най-добрите цветове за дестилация. Тук преработката продължава.
Минаха през няколко помещения, където цареше почти болнична чистота. Габриел наистина се почувства като в болница и това се дължеше не само на белите престилки, задължителна униформа за всички работнички. През отворена врата видя зала с дълги маси. Стотици жени изваждаха флакони от кошници, оглеждаха ги внимателно и ги прехвърляха в други кошници.
— Контролът е единственият възможен път към съвършенството — обясни Коти, забелязал погледа ѝ.
Влязоха в помещение, пълно с опаковки. Мъже в същите стерилни работни престилки подготвяха парфюмите за изпращане на търговците. Габриел видя впечатляващо количество пакети.
— А тук е лабораторията. — Коти отвори следващата врата. — Моля да гледате на това помещение като на бъдещото си работно място, мадмоазел.
Намигна ѝ и я пропусна да влезе.
Внезапно Габриел се озова сред огромен облак от аромати. Дотук никъде не беше помирисала парфюм, но сега миризмите я връхлетяха отвсякъде. Във въздуха на лабораторията сякаш се бяха съчетали всички ароматни вещества, съхранявани в запушени фиоли, аптекарски шишенца и епруветки. Смесването им се осъществяваше върху светли, чисти работни маси. Зад слепоочията ѝ запулсира болка. Гледаше мъжете и асистентките им в бели престилки и се питаше как парфюмеристите и химиците оцеляват в тази атмосфера и как успяват да различат отделните съставки на една тоалетна вода.
Сякаш отгатнал мислите ѝ, Коти заговори:
— Един добре обучен нос съумява да се съсредоточи върху определен аромат. Но това невинаги е най-важното. Често сърдечните нотки се композират само чрез химичната формула, така че в този момент обонянието играе подчинена роля. Ала щом започнете обучението си при мен, ще научите всички тези детайли.
Габриел притисна корена на носа си с пръсти и кимна примирено.
Пета глава
През следващите седмици Мися настояваше Коко да ѝ разказва подробно за всеки напредък, който обонянието на приятелката ѝ постигаше. Двете редовно се срещаха в отделението за парфюми на „Галери Лафайет“3, където имаше най-голям избор. Това беше подходящата рамка за все по-професионално звучащите описания на Коко. Независимо от думите на приятелката си, Мися обичаше тежкия облак от най-различни аромати, увиснал над изложената стока, както и блещукащите под осветлението флакони. Коко тъкмо обясняваше, че известният „Jicky“, от десетилетия най-продаваният парфюм на братя Герлен, е съставен от пачули и ванилия. Наведе се над плота с искрящи флакони и зададе въпрос, който доста стресна Мися:
3
„Галери Лафайет“ — универсален магазин в центъра на Париж. Построен през 1912 г., един от най-големите луксозни магазини в света. — Б.р.