— Как да изразим еротика чрез аромат?
— С мускус — отвърна спонтанно тя. — Сексуалността винаги мирише на мускус.
— Няма да отварям бордей. Ще правя парфюм.
Мися вдигна вежди. Едва наскоро Коко ѝ бе обяснила, че парфюмът винаги е послание на носителката си. Възможно ли е с намека си за търсене на чувствена формула приятелката ѝ да дава да се разбере, че в живота ѝ има нов мъж? Нищо не би зарадвало повече сърцето на Мися. За съжаление се затрудняваше да си представи как Коко би започнала нова връзка, без тя да забележи. Как изобщо ще се запознае с подходящ човек? Обикновено се ограничаваше да ходи на работа и да изучава парфюми. Парижкото общество я виждаше на вечеря, на театрална премиера или на бал само когато присъствието ѝ беше от жизнено значение за модната къща „Шанел“. Странеше дори от най-близките си приятели, единствено с Мися поддържаше редовна връзка. От смъртта на Бой бяха минали три месеца, но Коко продължаваше да се затваря пред света, който съществуваше и без него.
— Е, значи не е мускус — отвърна вяло Мися, посегна автоматично, без да избира, към шишенце за проба и го отвори. Усети сладкото ухание на рози, жасмин и праскови.
— Модерната жена трябва да признава сексуалността си. Модерността е израз на моята мода, затова трябва да личи и в парфюма ми. — Коко преглътна. — Искам чувствената ми връзка с Бой да стане един от носещите елементи на бъдещия парфюм. Затова еротиката е много важна за мен.
Мися въздъхна. Явно Коко нямаше нов любовник. За минута се позабавлява с мисълта, че приятелката ѝ се е поддала на чара на Франсоа Коти. Съвсем малко жени успяваха да се опазят от него. Очевидно Коко беше една от тях. Или твърдата ѝ решимост да издигне паметник на мъртвия беше уплашила Коти. Както и всеки друг мъж.
Мися се възхищаваше на приятелката си за тази безусловна любов. Самата тя обичаше Хосе Серт толкова силно, че загърбваше личното си щастие. Мъжът, с когото живееше, заслужаваше подобно отдаване, бе убедена в това. Но дали то важеше и за Артър Кейпъл? Тя, естествено, нямаше право да мисли лоши неща за един мъртвец, но наскоро публикуваното в „Таймс“ завещание предизвика противоречиви предположения не само у клюкарките: главни наследнички на имуществото му на стойност седемстотин хиляди фунта станаха, естествено, съпругата и малката му дъщеря. Бе отделил пари и за сестрите си, но сумите, предвидени за Габриел Шанел и за някоя си принцеса Ивон Джована Санфеличе, овдовяла Ивон Виджиано, породиха всеобщо учудване: и двете получаваха по четирийсет хиляди фунта. Оттогава парижкото общество се питаше дали Бой не е водил повече от двойствен живот. Да не говорим за междувременно станалата известна втора бременност на съпругата му. Наистина ли Бой е смятал да напусне жена си, както твърдеше Коко? Или е бил безнадеждно заплетен в многото си връзки? Кой знае, може би не е загинал в трагична злополука…
Мисълта за възможно самоубийство беше, естествено, още по-голям грях от злобните приказки. Мися се ужаси от собственото си безразсъдство. За да мисли за нещо друго и да забрави объркания любовен живот на Артър Кейпъл, тя прочете какво пише върху златножълтия етикет на флакона, който бе помирисала. „Mitsouko“. Новият аромат на Герлен. Запуши шишенцето, без да го помирише повторно. Опита да намери разумен отговор на монолога на Коко.
— Преди много време прочетох как преди първата си среща с Марк Аврелий Клеопатра се парфюмирала със сандалово дърво и наредила да горят в покоите ѝ канела, мирта и тамян. Навярно ти търсиш тъкмо тези вещества.
— Мадам Помпадур също е разчитала на действието на афродизиак. Само че е предпочитала такива, дето се ядат — усмихна се най-сетне Коко.
Междувременно силните аромати натежаха на Мися не по-малко от нерадостните ѝ мисли. Време беше да излязат на чист въздух.
— Апропо, какво ще кажеш да хапнем някъде? Гладна съм и се надявам да намерим наблизо пресни стриди. Последните за сезона.
Хвана приятелката си под ръка, сякаш се налагаше да я изведе със сила от отделението за парфюми.
Ала Коко нямаше нищо против доброто похапване.
— Като си намерим маса, ще ти разкажа за новата си къща.
Мися, вече поела към изхода, спря изненадана.
— Решила си да се преместиш?
— Намерих си вила в Гарш, съвсем близо до сегашната ми къща — обясни небрежно Коко. — Така най-добре ще вложа парите, които ми завеща Бой.
Мися се поколеба дали да се зарадва на плановете на Коко, или да се разсърди, че приятелката ѝ не я е посветила в тях по-рано. В първия момент надви обидата.