— О, да, тя беше най-забележителната от всички велики княгини на Русия — обясняваше с възхищение Дягилев. — Едно от най-прекрасните преживявания в живота ми беше, когато в началото на годината отново срещнах старата си меценатка във Венеция. Тъкмо бе пристигнала тук след дългото бягство от родината и за съжаление не беше в добро здраве. Смъртта ѝ е трагична загуба.
За да подкрепи думите си, той извади снежнобяла кърпичка и си избърса очите.
— Тази кърпичка е последният ми подарък от великата княгиня.
Беше само полъх, но благодарение на обучението при Франсоа Коти обонянието на Габриел мигом улови с какво е парфюмирана кърпичката. Цветен аромат, същевременно мирис на дърво, тръпчив, с мъничка сладка нотка. Обещание и удовлетворение едновременно. Смес от необичайно много аромати, които би се затруднила да изброи. Невероятно! Едва се удържа да не приближи стола си към Дягилев.
— Мисля си за великата княгиня и си спомням първото представление на „Пролетно тайнство“ — обади се Мися.
— Ах, каква премиера! — провикна се въодушевено Дягилев. — Музиката на Стравински, декорите на Пикасо и костюмите на Поаре. Прекрасно беше. Само дето не си струваше да се хабим за снобарската, невежа парижка публика.
Габриел си спомни, че и тя бе присъствала на представлението. Гледа го около година преди началото на войната при един от редките случаи, когато бе излязла без Бой. Покани я една от клиентките на салона ѝ за шапки. Отиде да гледа балета само заради костюмите. Копнееше да види проектите на Пол Поаре6. Изцяло съсредоточена върху кройките и платовете, върху бродериите и невероятните кантове, опиянена от цветовете, доминирани от яркочервеното, тя изобщо не усети надигащия се скандал. Учудваше се, естествено, на необичайните гимнастически упражнения, изпълнявани от танцьорите, а музикантите, които напъваха инструментите чак до акустичната граница, я объркваха. Вместо с въодушевление, публиката реагира с ужас. Дюдюканията, свиркането и протестите в крайна сметка накараха директора на новопостроения театър „Шанз-Елизе“ да включи светлините, докато танцьорите на сцената и музикантите в оркестрината стоически продължаваха представлението. Страшният провал направи композитора Игор Стравински световноизвестен, но никой от другите участници не постигна особен успех. Освен Поаре, естествено, който вече беше начело на модния свят и никой не му оспорваше първенството.
— Нали великата княгиня е финансирала премиерата в Париж? — попита Мися.
Дягилев прибра кърпичката във вътрешния джоб на сакото си и за съжаление на Габриел ароматното облаче изчезна.
— Никога няма да забравя щедростта и великодушието на Нейно Сиятелство — заяви той. — В наше време няма да се намери такава благотворителност.
— В изкуството парите не би трябвало да играят роля — подхвърли Хосе Серт.
— Смятам да включа „Тайнството“ в есенната ни програма в памет на великата княгиня. Леонид Масин, нашият хореограф, вече репетира с ансамбъла, но разходите по възстановяването на спектакъла са огромни. Боже мой, знаете ли колко струва само симфоничният оркестър, от който се нуждае Стравински? Пари, все тези пари! Все още не съм сигурен дали ще успеем, въпреки вашата безценна идея да събирате пари за нас, мадам Серт. — Дягилев се наведе, улови ръката на Мися и с галантен жест я поднесе към устните си. — А аз знам съвсем точно, че времето е узряло за „Тайнството“…
Замълча многозначително, поклати глава и посегна към чашата си.
— Убедена съм, че ще се справите. Ще гледаме новата версия на балета — заяви Мися, но в гласа ѝ липсваше увереност.
— Много е тъжно, но последното ни турне в Англия се оказа брилянтно от гледна точка на изкуството и финансов неуспех…
Габриел престана да слуша. Какво я интересуваше балетът? Ароматът се носеше в мислите ѝ като полъх от спомен. Точно такова усещане искаше да постигне с „Eau de Chanel“. Погледът ѝ се рееше безцелно, накрая спря върху сакото на импресариото. Непременно трябваше да разбере кой е парфюмът, успял да я омагьоса, и то за дълго време. Да прояви ли неучтивост и да прекъсне разговора между Дягилев и приятелите ѝ? Помисли малко и реши, че новото представление на „Пролетно тайнство“, репетирано от „Руския балет“, не може да е по-важно от намирането на подходяща формула за нейния парфюм.
— Целият свят знае името му, но Стравински е принуден да живее със семейството си в крайно лоши условия — чу тя възмутения глас на Дягилев. — Великият композитор е осъден да вегетира като селянин. В страшни времена живеем.
6
Пол Поаре (1879-1944) — парижки моделиер, най-влиятелната фигура в модата от първата четвъртина на XX в. Негови са първите проекти на дамски панталони. Приносът му в модата се сравнява с приноса на Пикасо в изобразителното изкуство. — Б.р.