— Как се казва „наздраве“ на руски? — попита Габриел и след малка глътка остави чашата на масата.
— В двора всички говорехме френски и винаги вдигахме наздравица на вашия език.
Дмитрий спокойно въртеше чашата между пръстите си. Помълча малко, потънал в спомени, после се усмихна.
— Френският си имаше предимства. „Санте“ е доста по-кратка дума и по-бързо стигахме до удоволствието. Руските наздравици са много дълги, с тях възхваляваме радостта от живота, конкретни лица и, естествено, самия живот, здравето и какво ли още не. Това изисква време. У нас казват, че пиене без наздравица е недостойно пиянство.
— Харесвам такива истории — отговори на усмивката му Габриел.
— Всъщност са тъжни, в тях става въпрос за миналото, не за бъдещето.
— Какъв тост бихте вдигнали сега на руски? — Габриел вдигна чаша в очакване.
— Для любовь!
— Какво означава това!
Очите му го издадоха, преди да обясни:
— Пия за любовта!
Габриел се поколеба. Внезапно музиката отекна гръмко в ушите ѝ, всички шумове се засилиха, чуваха се съвсем ясно, даже погледът на Дмитрий стана друг. Сякаш гледаше през лупа. Сякаш искаше да поеме момента в себе си в цялата му яснота. Разумът ѝ знаеше, че е време да реши — и сърцето капитулира пред тялото. Този път не се чукна с Дмитрий, а остави очите си да говорят. Погледът ѝ се сля с неговия и тя отпи бавно от шампанското.
След малко се озова в прегръдките му. Носеха се по паркета под звуците на джазирана версия на неаполитанската песен „О соле мио“. Дмитрий се оказа прекрасен танцьор, и страстен, и елегантен. Водеше я със скрита сила, която събуди в тялото ѝ желание и пламенни обещания. Тя усещаше под пръстите си играта на мускулите по раменете му, вдъхваше аромата му, топлината му се пренесе върху нея. Позволи му да я притисне по-силно и телата им да се докоснат. Бедрата им се движеха в хармония, сякаш бяха едно. Завъртяха се по-бавно, намериха свой ритъм и изгубиха връзка с нежната мелодия. Танцът се превърна в обещание.
Върнаха се на масата, хванати за ръка. Погледът на Габриел се насочи случайно към входа — проход, оставен в дебелия мавърски зид. Все още се чувстваше замаяна, цялата тръпнеше под напора на желанието и музиката. Наложи се да погледне повторно, преди да познае Сергей Дягилев. Придружен от няколко господа, сред тях и секретарят му Борис Кохно, той тъкмо бе влязъл и крачеше към масата си, воден от оберкелнера. Движенията съвсем ясно издаваха кой върви с гъвкавостта на балетист и кои са магнатите, които вероятно щяха да платят сметката. Навярно Дягилев бе поканил важни господа с надеждата да получи щедра сума за своя балет. Никой от компанията не погледна към тях.
Дмитрий улови погледа ѝ.
— Познавате ли Сергей Павлович Дягилев? Искате ли да го поздравите?
— Да. Не. Искам да кажа, не е нужно.
Съзнаваше, че не е прилично, но не бе в състояние да откъсне поглед от импресариото. В един момент Дягилев си извади кърпичката, повя си, за да се разхлади, и Габриел неволно разкри тайната си:
— Много ми се иска да разбера какъв парфюм е използвала неговата велика княгиня.
— Коя велика княгиня?
Габриел, тъкмо заела мястото си, вдигна поглед към Дмитрий. Учуди се на собствената си глупост. Защо веднага не се сети да попита новия си обожател какъв е бил парфюмът на починалата Мария Павловна? Великата княгиня му е била леля — дано само да е разбрала правилно обясненията на Мися за родословното дърво на Романови. Всеки член на висшата руска аристокрация май беше велик княз или велика княгиня, човек лесно се объркваше. Освен това ѝ се струваше невероятно племенникът да знае какъв парфюм е използвала леля му. Въпреки това си струваше да опита.
— Великата княгиня Мария Павловна, родена принцеса Мекленбург — обясни тя и изпрати благодарствена молитва към небето: Мися познаваше генеалогията на фамилията Романови.
Без да се колебае, Дмитрий отговори:
— Навярно става дума за „Le Bouquet de Catherine“. Сестра ми също го използва.
Очите ѝ се разшириха.
— О!
Обзета от изненада, тя не бе в състояние да каже нищо повече.
Той изчака келнерът да напълни отново чашите с шампанско и попита:
— Защо се интересувате от парфюма?
Физическият копнеж, изпитан в прегръдките му, бързо отстъпи място на деловитостта и ловната треска. Тъгуващата любовница се превърна в целеустремена бизнес дама. Дори когато Дмитрий запали цигара и безмълвно ѝ я подаде, еротичната магия не се върна. Габриел смукна от цигарата и обясни: