Крайно време беше да престане да си внушава всякакви глупости.
Габриел се мяташе в леглото от часове. От време на време задрямваше, уж заспиваше дълбоко, но много скоро се будеше уплашена, объркана, пленница на сън, който не можеше да си спомни. Опипваше другата страна на леглото, за да усети добре познатото тяло, даряващо ѝ уют, ала възглавницата си оставаше празна, завивката — недокосната. А Габриел отново бе напълно будна.
Естествено. Бой не беше тук. Вчера — или беше завчера? — тръгна за Кан, за да наеме къща, където да прекарат заедно празничните дни. Един вид коледен подарък. Тя обичаше Ривиерата. За нея означаваше твърде много, че Бой възнамерява да прекара Коледата с нея, а не с жена си и малката им дъщеря. Дори говореше, че може да се разведе. Веднага щом намери подходяща вила, тя ще отиде при него. Не ѝ се обади, не изпрати дори кратка телеграма, за да я уведоми, че е пристигнал жив и здрав в Южна Франция.
Възможно ли е да е размислил?
След женитбата му преди година и половина непрекъснато я гризяха съмнения. В началото изгуби ума и дума, защото той бе предпочел пред нея жена, олицетворяваща всичко, което тя, Габриел, не беше: висока блондинка, бледа и високомерна, богата британка от висшето общество. Благодарение на нея той стана част от аристокрацията. Не че не бе постигнал много и без тази връзка. Синът на корабен посредник от Брайтън, обикновен буржоа, се издигна до съветник на френския президент Клемансо, участник в мирната конференция във Версай. За какво му беше аристократична законна съпруга?
И преди всичко: двамата с Габриел живееха вече десет години заедно. Тя беше твърдо убедена, че един ден ще се оженят. Нима не беше добра партия? Е, да, бе покрила обикновения си произход с тъмно, непрозрачно платно, но сама си беше създала положение и известност. Под името Коко Шанел работеше като модистка, постигаше успехи, притежаваше солидно имущество.
Започна като шапкарка с кредит от стария си приятел Етиен Балсан. Скромните, елегантни творения много скоро привлякоха вниманието на парижанките. Никакви пера, никакви пищни украси — след дългия период на богати декорации дамите предпочитаха по-семпли шапки. А свободно падащите матроски блузи, които сътвори в Дьовил, предизвикаха истински фурор. Габриел изпрати корсета в изгнание и започна да шие дамски панталони. После дойдоха гладните години след Голямата война и практичната модистка се осмели да предложи на пазара скромни, функционални рокли от евтино копринено жарсе, както и пижами, с които жените спокойно можеха да избягат от германските нападения в убежищата и да се чувстват удобно и дори модно облечени. Благородните дами буквално се биеха за дрехите ѝ. Почти всяка дама с име, дори висшата аристокрация, посещаваше Габриел и носеше модели на Коко Шанел.
Защо му беше на Бой брачно свидетелство с представителка на благородното съсловие? Габриел се издигаше в обществото, завоювала си бе име. Защо той пожертва голямата им любов за кариера, след като отдавна беше постигнал целите си? Габриел не го разбра — и никога нямаше да го разбере. Болката дълбаеше тялото ѝ като туберкулоза.
А после той се върна. Любовта, която ги свързваше, се оказа по-силна от златните пръстени, разменени между него и Даяна Уиндъм, дъщеря на лорд Рибълсдейл. Габриел, естествено, се поколеба, но скоро падна в обятията му. По-добре да приеме новата роля на метреса, отколкото да се откаже завинаги от любимия — това беше девизът ѝ. Какви аргументи имаше против новата им връзка? Никакви. Или? Засега всичко вървеше добре, но тайните съмнения я гризяха като молци.
Бой живееше фактически разделен от съпругата си, прекарваше дните си в Париж. Въпреки това от време на време се налагаше да се показва в обществото редом с Даяна. Габриел не възразяваше срещу отсъствията му, защото беше сигурна, че той ще се върне. Любовта им бе по-силна от всичко друго, напук на всички бури продължаваше вече десет години и никога нямаше да угасне. Ако имаше нещо, предопределено за вечността, това беше връзката между тях двамата — тя бе напълно убедена в това. И все пак понякога я спохождаха тъмни мисли, връхлитаха я като Луцифер от небето. Както през тази нощ.
Обърна се на другата страна, изрита завивката, потрепери и отново се зави до брадичката.