Шестцифрена сума.
Веждите му се вдигнаха още по-високо. Посегна невярващо към монокъла си. Сумата си остана същата.
— Мадмоазел!
Възклицанието му съдържаше възмущението на мъж, който се чувства излъган, но и изненада, и искра невярваща радост.
— Може би смятате, че няма да е достатъчно? — попита учудено тя.
— Триста хиляди франка! — Дягилев светкавично посегна към чека, уплашен, че тя ще се разколебае. — Моля ви, мадмоазел Шанел, това е невероятна щедрост.
Със свободната си ръка той извади от джоба носната кърпичка и я притисна към лицето си, сякаш ароматът ѝ беше и еликсир на живота му, и успокоително. Габриел забеляза как пръстите му потрепериха.
— Борис, прибери, моля, чека и го пази добре.
Едва сега ѝ направи впечатление, че младият секретар е останал в салона. Той се поклони леко и изпълни нареждането.
— Поразен съм — призна Дягилев. — Ако желанието ви за ответна услуга е да преживеете най-доброто представление на „Руския балет“, бъдете сигурна, че ще го изпълним.
— Убедена съм — усмихна се Габриел — но възнамерявах да ви помоля нещо друго.
Помълча малко, за да го измъчи. Едва когато цветът на лицето му започна да се променя от бледорозов към тъмночервен, тя продължи:
— Става въпрос за кърпичката ви. Едва ли сте склонен да се разделите завинаги с подаръка на великата княгиня, затова ви моля да ми я заемете за известно време.
Дълго бе мислила как да се добере до парфюма на великата княгиня Мария Павловна. Понеже Дмитрий не ѝ даде особени надежди да се снабди с флакон „Le Bouquet de Catherine“, налагаше се да открие формулата по друг начин. Стори ѝ се логично да използва кърпичката, запазила аромата. Надяваше се в лабораториите на Франсоа Коти да работи химик, способен да разпознае отделните есенции. Не беше сигурна дали намерението ѝ е осъществимо, но се чувстваше длъжна да опита. Дори да не успееха да идентифицират всички съставки, базата щеше да е достатъчна да се направят експерименти. Запазеният аромат на този необикновен парфюм би трябвало да е достатъчен да превърне представите ѝ в химична формула. Това щеше да я приближи към целта много повече от всички досегашни опити.
В тъмните очи на Дягилев светна объркване, съпътствано от недоверие. Пръстите му се вкопчиха в кърпичката, сякаш се боеше посетителката да не я изтръгне от ръката му.
— Нищо няма да ѝ направя — увери го Габриел. — И, разбира се, ще ви я върна възможно най-скоро. Непокътната.
— За какво ви е? — прозвуча дрезгаво гласът му.
Предвид прещедрото дарение на Габриел въпросът прозвуча доста дръзко. От друга страна, поведението му свидетелстваше за дълбоката привързаност към починалата му меценатка. Мъж с такова чувство за лоялност отговаряше напълно на вкуса ѝ.
Габриел му разказа за успехите си в света на модата.
— Преди много години започнах да шия шапки за гостенките на приятеля ми Етиен Балсан. Във време, когато жените носеха на главите си истински колела от каруца, моите прости модели привлякоха вниманието на парижкото общество. Започнах да произвеждам повече шапки и с подкрепата на Етиен открих първия си магазин на улица „Камбон“. Скоро започнах да шия дрехи — първо матроски блузи и поли — панталон. Винаги съм предпочитала простия стил. Вдъхновявам се от чистите форми на Средновековието. Във всеки случай моята мода стана толкова популярна, че една година преди войната отворих бутик в Довил, а след време и в Биариц. Днес притежавам ателие на улица „Камбон“. Клиентките ми са дами от доброто общество. Имам желание да поднеса коледен подарък на най-добрите, най-верните си клиентки и се спрях на тоалетна вода. Много държа тя да е специална, нещо особено, каквото е парфюмът на великата княгиня. Кърпичката ми е нужна, за да открия формулата… — Млъкна за миг, после продължи: — Нуждая се и от вашата абсолютна дискретност. Моля ви да запазите пълно мълчание за разговора ни. Не желая никой да научи за него, дори общата ни приятелка Мися.
Дягилев кимна и ѝ подаде кърпичката.
— Разбирам. Впрочем, великата княгиня употребяваше парфюма „Rallet №1“, респективно „Le Bouquet de Catherine“…
— Знам — прекъсна го тя.
Какво ще каже Дмитрий Павлович, когато тя произведе нова версия на царския парфюм? Не искаше копие. Не беше в стила ѝ. Нов, съвременен вариант би отговорил изцяло на очакванията ѝ. Нали и новото представяне на „Пролетно тайнство“ нямаше да е повторение на балета отпреди войната. Какво ще каже великият княз, когато разбере, че тя ще финансира този спомен за живота в стара Русия? Неговото минало и нейното бъдеще ще се свържат.