— Значи познавате съставките на парфюма? — попита с надежда Габриел.
— Представлява необикновена смес от най-различни аромати. Не знам нищо повече. Никой не знае. Навярно формулата му е загинала с руската империя. Ако не, тогава е в ръцете на болшевиките. Доколкото ми е известно, старата фабрика на „Рале“ в Москва е преименувана на „Завод за сапун и парфюми №5“. Говори се, че болшевиките щели да произвеждат там парфюм с името „Свобода“. Не е за вярване, нали?
Без да изчака отговора ѝ, Коти продължи с въпросите:
— Защо се интересувате точно от състава на този стар парфюм?
— Искам да го пробудя за нов живот.
Домакинът се стъписа.
— При тези обстоятелства най-простото е да се помъчите да откриете флаконче от парфюма. С него ще се работи много по-добре, отколкото с кърпичка.
— Имам само кърпичката — уточни лаконично Габриел.
— Е, да, вероятно не е останал нито един флакон. — Най-неочаквано Коти избухна в луд смях. След малко се успокои и обясни: — Позволете, мадмоазел Коко Шанел, вашето намерение звучи като шега. Много обичам вашия хумор.
— Никога не съм била толкова сериозна.
Габриел отвори чантата си и извади кърпичката. От нея мигом се разнесе уникалният аромат.
— Значи, искате да изиграете номер на болшевиките? — ухили се Коти. — Не ми се вярва да го постигнем с помощта само на тази кърпичка, но си струва да опитаме. Е, добре, този път сърцето ми надви разума.
Все още усмихнат, той обеща да ѝ се обади възможно най-скоро.
Осма глава
— Какво правиш? — попита Хосе Серт и озадачен проследи как съпругата му пъха картичка в плик. Бегъл поглед към дебелото, написано на ръка писмо беше достатъчен. Не се наложи да разчита почерка, за да разбере за какво се отнася. Стоеше зад Мися, която бе седнала зад малкото си писалище и за негово голямо учудване сякаш свещенодействаше.
Мися преглеждаше планината от лична кореспонденция, натрупала се през няколкомесечното им отсъствие. Повечето писма вече бяха подредени на малки купчинки, единствено това бе заслужило друго отношение.
Без да вдигне поглед от своята важна дейност, Мися обясни:
— Връщам поканата за бала с маски на граф Дьо Бомон.
— Виждам. Не разбирам само защо го правиш.
— Отказвам да отида на това празненство.
— Но балът е най-голямото светско събитие за сезона.
Мися се обърна към него и му се усмихна тайнствено.
— Възможно е, но ние ще се погрижим да се превърне в най-големия скандал на сезона.
— Аха…
Хосе се замисли. Какво имаха против Етиен дьо Бомон? Графът беше един от най-големите меценати на съвременното изкуство. Колекционираше кубистични картини на Пабло Пикасо, Хуан Грис и Жорж Брак, което от своя страна осигуряваше на художниците известна финансова стабилност. Освен това Бомон и семейство Серт бяха свързани чрез близкото си приятелство с поета Жан Кокто. Хосе не си спомняше Бомон или съпругата му Едит да са се държали зле, та поведението на Мися да е оправдано. Напротив. Графският палат в 17-ти парижки квартал беше сред културните центрове на столицата и досега Мися беше щастлива, че се движи в такава среда.
— Защо да го правим? Искам да кажа, какво ни дава повод да вдигнем скандал?
— Етиен и Едит дьо Бомон отказват да включат Коко Шанел в списъка на гостите.
Гласът на Мися потрепери от гняв. С почти автоматичен жест тя протегна ръка и преплете пръсти с пръстите на Хосе върху рамото ѝ. Може би търсеше опора… или искаше да се увери в подкрепата му.
— Това е нечувано! Аз ще се погрижа никой от нашите приятели да не отиде. Парижките творци вкупом ще си останат вкъщи или — още по-добре — ще отидат да празнуват другаде. Пикасо и Кокто вече са уведомени и изцяло споделят мнението ми.
— Аха. Заплела си интрига.
— Не. Това е открито обявяване на война.
— Не намираш ли, че Бомонови имат право сами да решат кого да поканят на своя бал? И аз съжалявам, задето са пренебрегнали Коко, но, боже мой, това не е причина за война.
— Според мен е. — Мися пусна ръката му и забарабани с пръсти върху плика. — Едит дьо Бомон си шие костюмите при Коко, но в личен аспект не желае да общува със своята модистка. И Етиен прави като нея. Какви сноби! Вбесяват ме!
Хосе обичаше Мися, обичаше и Коко, защото беше прекрасна жена и Мися я обичаше. Уважаваше решението на Мися да се застъпи за приятелката си, но не разбираше защо прави нещата толкова драматични.
— Не се заблуждавай, скъпа. Коко няма да отиде на това празненство. Едва ли е готова да се забавлява и да танцува — въпреки че в последно време постигна напредък.