А сега и сувенирът се бе оказал без стойност за нея. След приключването на разговора с Коти погледът ѝ автоматично се насочи към ниската масичка под окачения на стената телефон. Върху подвързания с черна кожа бележник, отворен на страницата с уговорените срещи за следващата седмица, лежаха разпръснати няколко изписани листчета, а между страниците за следващите седмици се подаваше крайчето на лист хартия за писма с герба на хотел „Крийон“.
Габриел размести бележките с пръст и скоро намери каквото търсеше. Първоначално бе отказала, но така или иначе си беше записала мястото, датата и часа на вечерята, която Дягилев даваше за приятелите си по повод напредъка на репетициите на „Пролетно тайнство“. Сама не знаеше защо си записа адреса, макар да не възнамеряваше да отиде. След лошите новини от Коти обаче тази вечеря беше чудесен случай да върне кърпичката на собственика ѝ.
Решително се запъти към писалището си, седна и извади от чекмеджето хартия за писма. Написа кратко съобщение до Дягилев: размислила е и с удоволствие приема поканата му. Не спомена кърпичката. По-добре да го изненада.
В бар „Ла Гая“ Дягилев бе събрал около себе си приятели творци и избрани сътрудници. Заведението се намираше буквално на следващия ъгъл, съвсем близо до ателието ѝ, но Габриел пристигна със закъснение. Гостите стояха на малки групи под огромен полилей, пиеха аперитива си и разговаряха оживено. Огледалните стени многократно отразяваха фигурите им.
Първо забеляза Хосе Серт, задълбочен в разговор с Пабло Пикасо. Той погледна за миг към нея, махна ѝ и пак посвети вниманието си на своя събеседник. Пикасо също ѝ кимна кратко и продължи обсъждането. Когато говореше, той използваше не само устата си, а жестикулираше буйно с ръце и с пурата си. Габриел бе омагьосана от излъчването на този мъж. Той притежаваше дух, макар да не беше красив и често да се държеше неучтиво. Познаваше сънародника на Хосе чрез приятелите си. Свързваше ги доста повече от бегло познанство: преди да се омъжи за Пабло Пикасо, Олга Степановна Хохлова, танцьорка и компаньонка на Дягилев, се обличаше с тоалети на Габриел, и то не само по светски събития. Тя беше живата ѝ манекенка. Преди около три години Пабло беше нарисувал току-що омъжената мадам Пикасо по бански костюм, произведен от Коко Шанел. Картината бе назована „Къпещата се“. Доказателство за любов, нарисувано с маслени бои. Тази вечер Олга Пикасо разговаряше с Мися до прозореца и отпиваше по мъничко от чашата си. Габриел знаеше, че някогашната примабалерина е бременна, но широката рокля умело скриваше закръгления корем. И Олга, и Мися бяха заобиколени от почитатели.
Габриел си взе чаша от таблата, която разнасяше един келнер, и си избра наблюдателен пост между вратата и пианото. Бар „Ла Гая“ беше известен с музиката си, тук често свиреше композиторът Дариус Мийо заедно с приятелите си от „Групата на шестимата“. Днес обаче не звучаха акорди, а се разнасяше весела глъчка. Дягилев бе поканил двайсетина гости, главно мъже, всички бяха облечени изненадващо официално. Имаше доста танцьори — веднага се познаваха по гъвкавите движения. Докато отпиваше шампанско, Габриел долови как атмосферата се зарежда с напрежение — сякаш зад елегантната фасада дебнеха драми и очакваха да ги извикат на сцената.
Самият Дягилев ѝ попречи да остане в ролята на наблюдателка: веднага щом я забеляза, той се запъти към нея с разперени ръце.
— Мадмоазел Шанел! Много се радвам да ви видя!
Никой в бара не бе успял да се отърве от това шумно посрещане, увенчано с няколко целувки — Дягилев умело ги разположи във въздуха вляво и вдясно от бузите на Габриел.
— Много се радвам да съм тук — отвърна любезно тя и му връчи кърпичката. — Дойдох най-вече за да ви я върна.
С театрален жест Дягилев притисна кърпичката към устата и носа си, очевидно твърде развълнуван, за да намери думи за благодарност.
Сцената накара Габриел да се почувства малко неловко, още повече че разговорите наоколо замряха. Само Пикасо продължи да говори оживено на испански.
— Обещах да ви върна собствеността непокътната.
— Коко!
Мися се освободи от познатите си, отиде бързо при Габриел и я прегърна.