Габриел дари приятелката си с подкупваща усмивка, но не отрони дума. Мися ревнува, затова приказва така, знаеше тя. Мадам Серт зае мястото до домакина, следователно нямаше основания да се оплаква. Навярно щеше да се възмути, независимо кой е съсед по маса на Габриел, дори да беше последният балетист. Присъствието на приятелката ѝ я изнервяше, защото не тя я бе поканила. Такава си беше Мися и Габриел не придаваше особено значение на случващото се. Такова беше и приятелството им. Нагоре, надолу, върхове и пропасти, едно след друго. Никога обаче сериозна вражда, която да доведе до скъсване. И така щеше да си остане, Габриел беше сигурна в това.
Докато келнерите поднасяха предястията, Игор Стравински говореше. Говореше учудващо много, но думите му бяха вълнуващи и поучителни. Габриел научи важни факти за историята на музиката изобщо и за така наречената „Нова музика“ с всичките ѝ стилове и възможности. Гледаше го в устата, както някога гледаше Бой или както слушаше Хосе Серт да ѝ обяснява изобразителното изкуство.
Стравински говореше с ясен, висок глас и през цялото време я гледаше в очите, за да е сигурен в неподеленото ѝ внимание. По едно време се наложи да прекъсне за минутка, защото млад келнер поднесе рибата доста непохватно и замалко да окапе сакото на почетния гост със сос. Тогава Габриел се осмели да попита за семейството му.
— Жена ми Екатерина е болна и през повечето време е на легло — отговори мрачно той, но веднага добави с неприкритото въодушевление на горд баща: — Децата ми обаче се чувстват отлично. Прекрасни са. Две момичета и две момчета, момче след момиче, на тринайсет, дванайсет, десет и шест години.
— Жалко е, че съпругата ви не може да ви придружи на вечер като тази.
Погледът му се плъзна по скромната, елегантна рокля на Габриел. Кремавата коприна с черни апликации обгръщаше крехкото ѝ тяло и хармонираше с тъмния тен и черната коса.
— Не е достатъчно силна, а и няма подходящ тоалет за такъв повод. Освен това някой трябва да си грижи за децата.
Смутен, Стравински отмести поглед и се съсредоточи върху храната.
Габриел случайно забеляза как Мися ги наблюдава. Понеже седеше в другия край на масата и гостите разговаряха оживено, приятелката ѝ нямаше възможност да се включва във всички разговори и със сигурност не чуваше какво говори Стравински. Явно обаче се интересуваше специално от техния разговор. Габриел едва забележимо поклати глава и демонстративно посвети вниманието си на композитора, дори си позволи интимен жест — положи ръка върху неговата.
— Колко е тъжно за жена ви, че не се чувства добре. Намерихте ли приятен дом за семейството си в Париж? — попита тя, макар да знаеше нерадостната истина.
Стравински се поколеба — и това беше достатъчен отговор. Ала после обясни с впечатляваща откровеност:
— За съжаление не мога да си позволя да подслоня съпругата и децата си в подходящ дом. Принудени сме да приемем, каквото ни дават, такива са обстоятелствата. Гюстав Лион, изпълнителният директор на фабриката за пиана „Плейел“, беше така любезен да ни подпомогне. Въпреки това положението ни не е радващо. Жалко, но няма как да го променя.
— Как работите при тези условия?
Стравински вдигна рамене.
— Получава се някак. Но моля ви, не се притеснявайте за мен.
— Аз съм голяма почитателка на вашата музика. Тя е драматична. И властна. Лишена е от лекотата, към която всички се стремим след ужасната война, но „Пролетно тайнство“ се запечата в сърцето ми. Никога няма да го забравя. Затова се радвам, че балетът е възстановен.
Откакто ръката ѝ беше върху неговата, той не се хранеше. Пръстите му помилваха нейните.
— Вие сте прекрасна, мадмоазел Шанел.
Развеселена, Габриел издърпа ръката си. Той, естествено, не разбираше, че тя флиртува с него само за да ядоса най-добрата си приятелка. Играта между нея и Мися нямаше нищо общо с Игор Стравински. Той беше нейната топка за игра. Усещаше възмутения поглед на Мися, макар да не го виждаше. Защо приятелката ѝ не одобрява дори малък флирт с този очарователен човек на изкуството? Разговорът им беше напълно безобиден. А и Стравински бе женен. Мися притежаваше много повече от нея — мъж, който я обичаше и се беше оженил за нея. Беше толкова несправедливо.