— Атмосферата в „Бел Респиро“ носи вина за промените, както и вие.
— Не ви вярвам — усмихна се тя — но го приемам като голям комплимент.
— Чуйте сама.
Стравински седна на пианото и със замах вдигна капака. В следващия миг апартаментът в хотел „Риц“ се изпълни със силни тонове, много по-чувствени и вълнуващи от балетната музика, останала в спомените ѝ.
Габриел последва инстинкта си. Вместо да седне на дивана, на прилично разстояние, тя застана до пианото. Гледаше госта си и си мислеше, че пианото е перфектен реквизит за всеки мъж. Музиката правеше дори невзрачния мъж красив. Особено когато свиреше само за една жена. А когато пръстите на този мъж превръщаха в звуци собствените му ноти, преживяването беше зашеметяващо. Вдъхновение, сила, власт, ранимост — творческа сила, която преминаваше от тялото на пианото в тялото на слушателката. Беше съвсем различно от изпълнението на музика, написана от друг.
Въпреки че не го чуваше да свири за първи път, в този момент Габриел бе обзета от силно възхищение. Почувства се невероятно близо до композитора. Тоновете ги сливаха в едно цяло. Представи си колко ще е прекрасно да се връща у дома и да заварва къщата изпълнена с тези тонове. Всеки ден, всеки час, винаги когато ежедневието позволява. Само той и тя. Илюзията я завладя и заплаши да прогони действителността…
Единадесета глава
Габриел силно желаеше да поговори с Мися за „любовта“ на Стравински, или за онова, което той смяташе за любов, ала не ѝ каза нито дума. Не спомена нито за връзката им, нито за преработката на „Пролетно тайнство“. Мися едва ли щеше да разбере, че отношенията ѝ със Стравински са по-скоро духовни, макар тялото ѝ също да реагираше на присъствието му. Тази любов беше различна от всичко, което бе изпитвала към другите мъже в живота си, включително към Бой. Затова Стравински не се конкурираше с мъртвия. Преживяното не намали тъгата ѝ.
Беше чудесно да е отново с приятелката си. Нямаше намерение да забива нов клин в доверието помежду им. Чувстваше се прекрасно, докато двете обикаляха изложбените зали в „Отел Друо“ — аукционната къща монополист във Франция. Сградата беше с размерите на фабрика, а в огромните помещения с високи тавани се съхраняваха повече скъпоценности, отколкото в някои музеи. Антични мебели, картини, скулптури, италиански кристални полилеи, ориенталски килими, древни ръкописи и бижута… Габриел се питаше колко руснаци са успели да изнесат от страната най-ценните си притежания — по-голямата част от тях със сигурност бяха продадени на търг в „Друо“.
Експонатите за предстоящия голям търг бяха изложени в изложбена зала със затъмнени прозорци, застлана с дебели червени килими и осветена от мека светлина. Габриел и Мися спряха пред една витрина. Под стъклото бяха разтворени документите, заради които бяха дошли. Страниците бяха гъсто изписани, черното мастило — учудващо добре запазено, буквите — подредени, но нечетливи; на пръв поглед само цифрите изглеждаха разбираеми.
— Това не може да се прочете — установи разочарована Мися.
— Все ще намерим специалист по разчитане на стари писания — успокои я Габриел.
— Естествено. Ясно ми е. Въпросът е, че ние не можем да го прочетем. Явно няма да има забавни часове на чаша шампанско в твоя салон — въздъхна Мися. — Колко усилия са необходими! Имам предвид, първо трябва да издириш историк, сведущ в тази област, а накрая как ще си сигурна дали ти казва истината? Не, Коко, съжалявам, но според мен тези документи няма да ти свършат работа.
Мися беше права. Както винаги. Би било глупаво да влага пари за нещо, което не се знае какво е. Чисто пилеене.
Въпреки това Габриел се чувстваше магично привлечена от пожълтелите документи. Разглеждаше въпроса не така трезво както Мися. Все пак бе прочела достатъчно за живота и заниманията на кралиците от фамилията Медичи: Катерина бе повикала в Париж флорентински парфюмерист, смятан за основател на парфюмерията във Франция. В романа си за Вартоломеевата нощ Дюма също пишеше за този Рене. Габриел бе забравила подробностите — твърде отдавна беше чела романа, препоръчан ѝ от Бой. Спомни си за Рене, докато поглъщаше книгите, посветени на Медичите. Бе прочела също как Мария Медичи основала в Грас, Южна Франция, първата лаборатория, където алхимици се занимавали главно с производство на аромати.
Габриел опря чело върху стъклото на витрината. Последователност от цифри и букви — това вероятно означаваше формула. Възможно беше да се касае за състава на вълшебния парфюм, търсен от Мария Медичи. Аромат, който консервира женската красота! Какво откритие!