— Млъкнете всички! Игор ще ни прочете какво пише.
Габриел неволно изправи гръб, спусна крака на пода.
Отзивите! Как не се сети, че Стравински ще иска да прочете първите критики за представлението още рано сутринта? Дори погълнатият алкохол не бе успял да го спре. Руснаците издържаха на пиене. Излязъл е да търси вестникопродавец и секретарят на Дягилев го е придружил. Не се е върнал при жена си, както се опасяваше Габриел, не я е изоставил през тази специална нощ. Изпита чувството, че той се е върнал само при нея, не при приятелите си.
Някой изсвири туш на пианото.
Възцари се задъхана тишина. Хосе Серт дишаше тежко.
Стравински намести очилата си и зачете:
— Снощният концерт в театър „Шанз-Елизе“ се разкри пред нас като великолепно представление от най-високо музикално и танцувално качество…
Избухнаха ръкопляскания. Ликуването се смеси с думи на облекчение. Танцьорите от ансамбъла се прегръщаха, Стравински и Дягилев приемаха поздравления и целувки. Учудващо, но опиянението изчезна или поне намаля наполовина.
— Снощното представление освободи музикалното произведение от магията, която тегнеше над него — продължи Стравински да чете рецензията на театралния критик. — Брилянтната музикална преработка и промените в хореографията допринесоха да се състои един възвишен спектакъл…
Габриел скочи.
— Шампанско!
Постара се да надвика всеобщото въодушевление и твърде късно забеляза как е предрезгавял гласът ѝ от многото разговори, песни и изблици на чувства. Размаха ръце, качи се на креслото и извика отвисоко:
— Шампанско! Веднага шампанско!
Никой не възрази.
Стравински забрави за рецензията. Разбута заобиколилите го приятели и застана пред Габриел. Разпери ръце, за да я улови при скока ѝ от креслото. В момента ѝ беше безразлично, че ги наблюдават толкова много хора.
Трополене на буря събуди Габриел от дълбок, мъртвешки сън. Чу равномерни удари, въпреки че никога досега не се беше будила от дъждовни капки. Силен вятър се блъскаше в прозорците и дървените рамки скърцаха. В стаята беше тъмно, само тясна ивица сива дневна светлина проникваше между спуснатите завеси. Леглото ѝ беше твърдо, а не меко, както в апартамента ѝ в „Риц“. Освен това ѝ беше студено и миришеше странно. Сладък мускус, примесен с нещо кисело — така миришеха изхвърлените на брега водорасли в пристанището на Довил. По кожата ѝ пробягаха неприятни тръпки. Сякаш през гъста мъгла тя забеляза, че е гола и е завита само с тънък копринен чаршаф. Тренираните от дълга езда мускули по бедрата ѝ бяха стегнати и болезнени, рамото я болеше като след падане от кон. Бавно осъзна, че лежи под странен ъгъл и се е сковала. Раздвижи се внимателно. Нещо метално се заби в рамото ѝ. Посегна да го улови. Оказаха се очила.
В следващия миг мъглата се разсея. Очилата с метални рамки и дебели стъкла се изплъзнаха от ръката ѝ. Не беше нужно да се обърне, за да разбере, че не скърцат рамките на прозорците. Беше дишане на мъж, тихо хъркане след прекомерна консумация на алкохол. Постепенно умът ѝ събра парченцата от спомена. Не успяваше да възстанови решаващите часове от изминалата нощ, но и не беше необходимо, защото знаеше какво се е случило. Лежеше гола до мъж под пианото, завита с парче коприна. Дотолкова успя да идентифицира обстановката. Тялото ѝ и ароматът, изпълващ работната ѝ стая — миризма на неудържимо любене и твърде много вино като в третокласен бордей, бяха доказателство, че тя се е любила с Игор Стравински… И вероятно половината от гостите са разбрали, че той не си е тръгнал с другите.
Предпазливо отмахна коприната. В никакъв случай не биваше да го буди. Не и преди да е излязла начисто сама със себе си. Как да се държи с него? Да му каже ли, че утрото е мрачно и това е символ на тяхното положение? Той, женен мъж и баща на семейство, няма право да се впуска в любовна връзка със сама жена като нея, която на всичкото отгоре продължава да обича друг мъж. Няма никакво значение, че другият е мъртъв.
Музикалният критик на „Фигаро“ бе нарекъл Стравински „благословен композитор“, „най-важният представител на модерната музика“. Премиерата го беше направила не само известен, а и видна личност. Как да каже на този мъж, че е станало недоразумение? Ако можеха да запазят връзката си в тайна, щяха да се наслаждават на физическата любов без задръжки. Тя обаче не искаше да изживее тази любов пред очите на приятелите си — още повече че това, което изпитваше, не беше любов. Тя се възхищаваше от гениалността на Стравински. Може би и от мъжествеността му, но това не беше достатъчно.