Габриел се изправи. Точно сега в никакъв случай не биваше да прояви слабост. Ще се опита да задуши приказките в зародиш.
Направи крачка към прозореца, за да пусне малко повече светлина в помещението, когато нещо зашумоля под стъпалата ѝ. Вестникът, който прославяше новото представяне на балета. Какъв триумф! Наведе се, вдигна страницата, приглади я и се запъти към прозореца. Наистина валеше.
Забеляза, че е взела страницата с новините, не притурката. Не видя голямото заглавие „Пролетно тайнство“, а една фотография: разбита карета, няколко автомобила, единият легнал настрана, объркани хора, повечето мъже. До снимката заглавие: „Експлозия в Ню Йорк“. Стресната, Габриел прочете кратката статия. Пред банката „Дж. П. Морган Инк.“ избухнала бомба. Взривното вещество било скрито в каруца. Загинали трийсет и осем души, над четиристотин банкови служители и минувачи били ранени. Полицията предполагала, че бомбата е дело на анархистични кръгове. Габриел стисна устни. Тя също беше работеща жена и омразата можеше да се насочи и срещу нея, не само срещу мъже, които работят в банка. Собствен бизнес беше необичайно занимание за жена от нейното поколение, но смелостта и силата бяха част от най-дълбоката ѝ същност. Тя беше самостоятелна, преуспяваща личност. Не беше измамница — и главно по тази причина не желаеше да разрушава чужд брак.
Следвайки вътрешен импулс, Габриел погледна датата в горния край на вестника. Сряда, 15 декември 1920 г.
Велики боже, съвсем бе забравила, че днес е работен ден! Колко ли беше часът? Трябваше да слезе в ателието. Дано поне да са разчистили остатъците от празненството по случай премиерата. Обикновено започваше работа в седем сутринта. И обикновено пристигаше на работа, след като си е направила тоалета в банята в хотел „Риц“. Никога не се разхождаше чисто гола и недоспала из кабинета си. Обикновено на килима ѝ не спеше известен композитор. Никой мъж не правеше така. Бой предпочиташе дивана, когато бързаше. Този руснак, избягал от родината си, навярно е нощувал и на много по-лоши места — днес поне разполагаше със скъп килим. По устните ѝ се плъзна тъжна усмивка.
— Коко!
Габриел се обърна.
Стравински седеше на пода, облегнат на пианото. Косата му беше разрошена, бузите зачервени, очите кървясали. Изглеждаше недоспал, махмурлия, ала огънят, пламтящ във вътрешността му, нямаше как да остане незабелязан.
Нейното тяло все още беше слабовато и момчешко, както през младостта ѝ. По времето, когато идеал за красота бяха пищните форми, тя печелеше мъже с почти детската си фигура. Явно и Стравински харесваше противоположността на славянската пищност. Това си личеше и в момента тя се наслаждаваше на погледа му повече, отколкото на плъзгането на ръцете му по малките ѝ гърди, плоския корем и тесните бедра. Опияняващо усещане.
„Не бъркай това чувство с любов — предупреди я глас в задната част на главата ѝ. — Няма да имаш трайна връзка с този мъж.“
Струваше ѝ усилие да прекъсне магията на момента. Нави вестника на руло и се удари по бедрото. Енергичен, окончателен жест.
— Сънят свърши, мосю Стравински. Станете и се приберете при семейството си.
Гласът ѝ прозвуча подигравателно, само дето леко трепереше.
Той кимна сериозно.
— Ще кажа на Екатерина, че искам да се оженя за теб.
— Не!
Викът ѝ беше изпълнен с ужас. Твърде късно се сети колко го наранява с подобна реакция. По-спокойно прибави:
— Не бива да напускаш съпругата си, Игор. Невъзможно е.
— Ние с теб сме двойка — възпротиви се той. — Ти си любовта на живота ми. За съжаление те срещнах твърде късно, но…
— Върви при децата — прекъсна го рязко тя. — Върни се при тях и не идвай повече при мен.
Обърна му гръб. Не искаше той да види как очите ѝ се пълнят със сълзи. Само за секунди по бузите ѝ се затъркаляха едри капки — също като дъжда навън. Този мъж бе казал, че иска да се ожени за нея. Този прекрасен, известен мъж. Само че не бе улучил точния момент.
— Коко! — Звукът на името ѝ от неговата уста! Изразяваше молба. — Аз те обичам. В момента твоята къща е дом на децата ми. По един или друг начин ние с теб сме тясно свързани. Моля те, не разкъсвай връзката между нас. Не мога да живея без теб.