Беше му благодарна, че не отиде при нея. И най-лекото докосване сигурно щеше да я разколебае. Преглътна сантименталността си и заяви с твърд глас:
— Аз няма да се върна в „Бел Респиро“. Ще останеш със семейството си там, колкото искаш. Моля те само да не ме очакваш в ролята на домакиня.
— Без теб ще умра.
Габриел безмълвно поклати глава.
Сърцето ѝ се късаше, но кого го е грижа за сърцето!
Тринадесета глава
Коледната суетня отмина. Празничните дни потопиха Париж в спокоен зимен сън. Габриел имаше чувството, че отново диша нормално. Преди Бъдни вечер при всяко излизане очакваше да се задуши сред човешките маси, препълнили големите и малките магазини по големите булеварди. Жените в ателието ѝ и в съседните бутици работеха до изнемога. Безброй мъже идваха в последния момент и поръчваха подаръци за съпругата, любовницата, майката, сестрата, дъщерята или друга жена от семейството. А повечето френски семейства са многочленни.
За Габриел Коледа не беше празник на радостта — в много отношения. Навършваше се година от смъртта на Бой и тя отново преживя онези ужасни часове, когато узна от Етиен Балсан, че той никога няма да се върне при нея. В такива моменти си пожелаваше да не е отпратила Стравински. Вероятно щеше да забрави мъката в опиянението от любовта му. Поне за малко. Приятелите не можеха да ѝ заменят любовника, въпреки че Мися и Хосе полагаха усилия, а Етиен дори я покани в имението си. Вместо да пусне Игор в живота си, тя изпрати подаръци на жена му и децата. Едва по-късно научи, че православните християни празнуват Коледа не на 25 декември, а в деня на тримата влъхви.
Католиците и протестантите се бяха отдали на пазаруване, парфюмите бяха сред най-търсените подаръци. В понеделник след коледния уикенд Габриел излезе да се поразходи в „Галери Лафайет“. В отдела за аромати, там, където преди празниците бяха подредени красиви опаковки със скъпи флакони, я посрещнаха празни рафтове. Навярно Франсоа Коти бе спечелил най-много, но Пол Поаре и братя Герлен положително не му отстъпваха. Габриел се ядоса, че други си въртят бизнеса, докато тя отчаяно търси рецептура за своя парфюм. Документите на Катерина и Мария Медичи ѝ струваха шест хиляди франка, но не отговориха на надеждите ѝ. Консултира се с историк, който не откри нито едно указание за чудодеен еликсир. Същото стана и при химиците на Коти. Мися за пореден път се бе оказала права. Трябваше да послуша приятелката си. Излезе пред главния вход на „Галери Лафайет“ и портиерът ѝ повика такси. Валеше дъжд, примесен със сняг, който прогони желанието ѝ да се поразходи. Намираше се съвсем близо до „Кафе дьо ла Пе“, където имаше среща с Мися.
Кафенето на партерния етаж на Grand Hotel също не беше добре посетено, както през други дни. Обикновено в голямата зала с колони и фрески по тавана човек не можеше да се размине, всички маси бяха заети, местата за сядане не достигаха и се налагаше да носят столове. Коридорите отесняваха и движението на келнерите се затрудняваше. Днес обаче имаше малко посетители, така че Габриел видя приятелката си още от вратата, макар Мися да беше избрала място зад една саксия с палма. Не на последно място филцовата шапка, изработена в модна къща „Шанел“, беше важен реквизит на Мися Серт.
— Подранила си — установи Габриел, след като я целуна за поздрав по двете бузи.
— А ти закъсняваш — укори я с усмивка Мися. — Ако имаш късмет, кафето, което ти поръчах, няма да е съвсем изстинало.
Габриел вдигна рамене и се настани на стола, наместен от усърдния келнер.
— Влязох в отдела за парфюми на „Галери Лафайет“ и забравих за времето — призна тя. Хвърли бърз поглед към младия мъж, който ѝ поднесе менюто, и поклати глава. — Засега кафето е достатъчно, благодаря.
— По-късно ще пием шампанско — засмя се самоуверено Мися. Щом останаха сами, допълни: — Ще пием за Игор Стравински. По-точно, защото престана да ти досажда.
— Не съм го виждала от премиерата — отговори малко прибързано Габриел. Почувства се неловко. Началото на разговора не ѝ хареса. Не разбираше защо приятелката ѝ иска да говори за Игор Стравински точно днес.
След премиерата на балета в светските кръгове се понесоха слухове за връзката им и Габриел положи немалко усилия да спре клюкарките. Оттогава не беше давала повод за недискретни изяви и се надяваше оживлението през празничните дни да се окаже полезно за репутацията ѝ. По това време всеки в Париж беше зает изключително със себе си и нейната смешна, кратка връзка би трябвало да изчезне бързо от общественото съзнание.