— Този мъж е неприемлив за теб — продължи Мися. — Гений, но абсолютно неприемлив. Радвай се, че се отърва от него.
Габриел разбърка кафето, макар да не му слагаше нито мляко, нито захар. Най-добрата ѝ приятелка продължаваше да проявява любопитство.
— Семейство Стравински все още живее в моя дом — рече тя тихо, сякаш говореше на себе си. След малко поклати глава. — Щом желаеш да вдигнем тост, защото той вече не ме преследва, не възразявам. Наистина се старае да не ми досажда. — Честно си признаваше, че не е очаквала подобно поведение. — Е, доволна ли си сега? — попита почти сърдито.
Мися махна небрежно.
— Ние сме загрижени за твоето щастие, Коко. Повярвай ми. Хосе му е говорил за теб. Опитал се е да го вразуми.
Очите на Габриел се разшириха от изненада. Нима Мися бе подхванала разговор за Игор Стравински само за да я уведоми за най-новото развитие на нещата? Защо тя не знаеше нищо? Наистина ли имаше новини?
— Какво е направил Хосе?
— Казал на Стравински, че Бой те е поверил на него — на Хосе, нали разбираш? В това няма нищо лошо. Той се чувства отговорен за теб. И двамата се чувстваме отговорни.
— Ами… да — промърмори Габриел, както се очакваше от нея. Не си спомняше Бой да я е предавал в ръцете на Хосе, но съзнаваше, че художникът е постъпил така от добри чувства. Същевременно предполагаше, че в дъното на всичко стои Мися.
— Скъпият ми съпруг е нарекъл Стравински… ами… нарекъл го е… — Мися се усмихна смутено и продължи: — Виж, употребил е неприлична дума, недопустима в устата на една дама. — Приведе се над масата и не без известна любов към скандалното пошепна: — Нарекъл го е задник.
Габриел се колебаеше между желанието да се засмее и да изригне гневно. Гласът ѝ трепереше, незнайно дали от веселие, или от недоволство.
— Нима Хосе е употребил тази позорна дума спрямо Игор Стравински, само защото се чувства отговорен за мен?
— Не, не, разбира се. — Мися се изкиска глупаво и се облегна назад. — Нарекъл го е задник, защото думата му подхожда. За съжаление нашият приятел е… ти знаеш какъв.
— Не го ли съдите твърде строго?
Мися се изсмя подигравателно.
— Но, моля те, той е женен! Има четири деца. Въпреки това разказва на всеки, готов и не толкова готов да го слуша, колко е влюбен в теб и как копнее да се ожените. Само като си представя, че би могъл да напусне тежко болната си жена и да я остави без никакви средства, ме побиват тръпки!
— Знам.
Габриел сведе поглед. Не искаше Мися да разбере колко силно я вълнува разговорът.
Принципно приятелката ѝ беше права, в това нямаше съмнение. Не се сърдеше, че Хосе Серт се е намесил в личния ѝ живот. Гневеше я преди всичко с какъв плам Мися и Хосе се грижеха за любовните ѝ преживявания. Поведението им беше нагло, натрапчиво — също като ухажването на Стравински. И я нервираше ужасно. Наистина ли Мися беше загрижена само за нея? Или ревнуваше, понеже след Дягилев Габриел ѝ бе отнела още един творец от приятелския ѝ кръг?
— Не съм влюбена в Стравински. Никога няма да се омъжа за него. Ала ми беше приятно да се любя с него.
Позволи си това уточнение, за да защити честта му.
— Ако беше само това… — въздъхна Мися. — Очевидно той приема вашия… романс по различен начин. Дягилев ми довери, че Стравински бил буквално болен от любов.
Габриел изпита необичайно щастие. Обикновено се чувстваше така само след двете годишни ревюта, когато представяше новите си колекции пред избрана публика. Признанието и възхищението бяха нейният жизнен еликсир. Ако някогашните френски кралици бяха търсили аромата на мъдростта и вечната красота, нейният живот се определяше от търсенето на успех и одобрение — както в професията, така и в личните ѝ дела. Това беше основният ѝ принцип още откакто бе започнала да пее глупави песнички по кръчмите, но се затвърди окончателно след първия ѝ успех пред публика. Спомни си как смело се бе метнала на седлото, за да убеди лудия по конете Етиен Балсан, че е превъзходна ездачка и ще му бъде достойна партньорка, въпреки че в това нямаше нищо вярно. После дойде успехът ѝ като творец на мода. Всеки път щом разбереше, че инстинктът не я е подвел, я обземаха приятни тръпки. Ала дори аплодисментите на клиентите ѝ бледнееха пред обожанието на един гениален композитор, фактът, че този мъж я обичаше — нея, Габриел, сирачето със съмнителен произход, и беше готов да се откаже от всичко заради нея, беше равен на посвещение в рицарство.
— Нито една дама от доброто общество няма да влезе повече в ателието ти.
Гласът на Мися дойде много отдалеч и изведнъж се засили. Очевидно приятелката ѝ продължаваше да говори, докато тя се губеше в мислите си.