— Дори непочтените жени ще те презират. Стравински мисли само за себе си. Няма представа какво ще стане с доброто ти име, ако лишиш бедната Екатерина от съпруга ѝ.
— От моя страна не съществува основание за такова предположение.
— За щастие!
Викът на Мися отекна в залата. Във вълнението си тя бе заговорила твърде високо и келнерът дотича, защото сметна, че искат да поръчат. Появата му я извади от равновесие.
— Какво има?
— Донесете ни бутилка шампанско. — Габриел спаси и приятелката си, и младия келнер. — Мадам Серт иска да вдигне наздравица.
Лека усмивка разведри лицето ѝ, защото си спомни за срещата във Венеция.
— Руснаците много обичат да вдигат наздравици, знаеш ли?
— О, мила моя, нима забрави, че съм родена в Санкт Петербург? Е, не отраснах в руската империя и никога вече не се върнах в родния град, но татко се погрижи да опозная славянския манталитет във всичките му разновидности. — Мися погледна след келнера, който бързаше да изпълни поръчката на Габриел, и заяви: — Обзалагам се, че този красив млад мъж има руски предци. Накъдето и да погледнеш, Париж е море от емигранти.
— Започнах да се интересувам от славянската култура. Напомня ми за родния ми Оверн. Ние сме ориенталци сред французите.
Мися избухна в смях.
— Нямам понятие за какво говориш, Коко.
Благодарна, че е изчерпила темата „Стравински“, Габриел се опита да обясни каква идея ѝ беше хрумнала при спомена за прекрасната вечер с Дмитрий Романов.
— Питам се дали да не наема няколко руски емигрантки за манекенки. Както ти правилно отбеляза, градът е пълен с тях и всички са от благороден произход.
— О, Коко, твоята мода е въплъщение на френската елегантност! Не знам дали клиентките ти ще одобрят такъв реверанс към царския двор.
Габриел вдигна рамене.
— Няма да ги облека като казаци, въпреки че… — Млъкна, погледна право пред себе си, сякаш я бе ударила мълния. — Навярно няколко фолклорни бродерии ще паснат отлично. Ще внеса нова естетика в колекцията си.
— „Пролетно тайнство“ постигна успех главно защото преработката премахна тъкмо тези фолклорни елементи! Не го забравяй!
— Всичко е въпрос на подходящия момент — възрази спокойно Габриел. — Във всеки случай младите рускини умеят да се движат много грациозно. Вземали са уроци по танц и са овладели етикета. Според мен ще е чудесно следващата ми колекция да бъде представена от принцеси и графини.
Идеята ѝ още не беше узряла, но толкова я въодушевяваше, че ѝ се дощя още тази вечер да проведе няколко разговора и да направи проби с потенциални кандидатки.
Келнерът постави на масата кофичка с лед и чаши за шампанско. Тапата гръмна, пенливото вино се изля в чашите. Габриел и Мися следяха мълчаливо действията на младия мъж. Вдигнаха чаши едва когато той се отдалечи достатъчно.
— За загиналата руска империя, която ни дарява с много възможности — вдигна тост Габриел.
— От мен да мине — отвърна грубичко Мися. — Ако не свързваш с нея Игор Стравински, аз ще пия всеки ден за Иван Грозни.
Габриел вече бе поднесла чашата към устните си, но я остави.
— Ще престанеш ли най-сетне да свързваш всяка моя дума със Стравински?
— Съжалявам. — Мися кимна съкрушена. — Този мъж ме побърква. Ужасно е разстроен, задето си го отблъснала, и се държи невъзможно. Става смешен. Всички мислят така.
— Всички? — Габриел вдигна вежди. — Кои са тези всички?
— Всички наши познати. Дори Пикасо коментира темата. Мъж на трийсет и осем години, баща на семейство, да се държи като болен от любов младеж! Това е повече от смешно!
— Ако продължаваш да говориш така за него, ще започна да го съжалявам.
— Съжалението също не подхожда за мъж на неговата възраст. Виж, Коко, той е маниак. Това прави нещата още по-лоши. Но не е твоя грижа. Наздраве! — произнесе тя на руски и опразни чашата на един дъх.
Габриел очакваше приятелката ѝ да метне чашата през рамо и да я разбие на пода, ала не се случи нищо подобно. Мися проследи с грейнали очи как Габриел отпи малко от великолепното шампанско. Коко срещна погледа ѝ открито и дружелюбно, но дълбоко в гърдите ѝ бушуваше битка.
Ласкаеше се, че Игор Стравински се е побъркал от любов към нея. Мисълта за неговата любов галеше суетата ѝ, както ръцете му бяха милвали тялото ѝ.
— Никога не забравяй, че си жена — каза Бой.
— Моята работа е моят живот. Моята независимост е моят живот — уточни тя и добави меко: — Ти си моят живот.