Каква наслада.
Втора глава
Много скоро неизбежно щяха да станат тема номер едно за клюки. Дмитрий Павлович Романов беше твърде известен, за да се показва с Габриел, без да привлече внимание. Клюкарките го познаваха от вестниците. Американските доларови принцеси, изгарящи от желание да станат истински аристократки, кръжаха около руските благородници като прилепи около светлината. Дори много мъже познаваха от пръв поглед с кого си имат работа: с участието си в убийството на Распутин Дмитрий се беше сдобил с мистериозна аура и славата на съмнителен герой. Още след втората им вечеря в „Риц“ клюката за Габриел и Дмитрий Романов се разнесе из цял Париж. Бъбрива камериерка издаде, че великият княз е влязъл в апартамента на мадмоазел Шанел следобед и си е тръгнал чак на следващата сутрин.
Габриел не обръщаше внимание на шепненето в ресторанта на хотела, пренебрегваше любопитните погледи на клиентките и служителките. Открай време ѝ беше безразлично какво говорят хората за нея. Навсякъде имаше клюкарки. Сега беше ред да клюкарстват за връзката ѝ с Дмитрий. И какво от това?
Попита го притеснява ли се, задето дава толкова богат материал за клюки.
— Не.
Той ѝ се усмихна, стана от стола и нежно положи длани върху крехките ѝ рамене. Тъкмо закусваха в апартамента ѝ. Масичката за сервиране беше до прозореца, макар че навън беше сив февруарски ден.
— Не познавам друга жена, с която бих предпочел да ме виждат. Само Коко Шанел.
Сърцето ѝ неволно заби ускорено. Той опря чело върху главата ѝ и тя се осмели да му зададе въпроса, който я занимаваше от вчера. Мися ѝ бе напомнила, че довечера ще се състои балът с маски на графиня Бомон.
— Имаш ли желание да се позабавляваме?
— Да, разбира се, винаги. — Дмитрий я целуна по косата и се изправи. — За какво става дума? — попита на връщане към мястото си.
— За защитата на моята чест.
— С пистолети или с шпаги?
— Нашето оръжие е присъствието ни — обясни тя и добави с усмивка: — Поне така твърди Мися.
— Щом приятелката ти казва така, навярно има право — кимна Дмитрий, но в следващия момент се намръщи и попита учудено: — Защо го е казала?
— О, дълга история. Малко е глупава според мен, освен това Мися се чувства по-силно засегната, отколкото съм аз, и…
Габриел се замисли. Пръстите ѝ несъзнателно късаха парченца от кроасана в чинията ѝ. Май вече не беше толкова убедена, че иска да се пребори с елита. За разлика от Мися, тя бе обзета от несигурност. Беше ли редно да предизвикат скандал само защото според висшата аристокрация Коко Шанел не е нищо друго, освен една обикновена модистка? Жена от простолюдието, която въпреки общопризнатите си умения и нововъведения в областта на модата стои доста по-ниско от преуспелите и приемани навсякъде бизнесмени като Пол Поаре или Франсоа Коти и в никакъв случай не може да се мери с литературни гении или велики художници? И преди всичко: имаше ли право да въвлече Дмитрий в скандал, който засягаше само нея? В следващия миг обаче в главата ѝ се обади дяволитото хлапе, което преобърна сдържаността и несигурността в упоритост и изяви готовност да се пребори със старите възгледи, все едно какво ще струва това.
В началото плахо, после с укрепнал глас, тя разказа на Дмитрий как Едит дьо Бомон ѝ възложила да проектира костюми за ежегодния ѝ бал с маски.
— Мадам графинята остана много доволна от моите творения, ала въодушевлението ѝ не се оказа достатъчно да ми изпрати покана. Снобизмът ѝ възмути Мися — приятелката ми се почувства лично обидена и реши тази вечер да попречим на дефилето. Събрала е всичките ни приятели сред хората на изкуството. Не желая да я разочаровам, затова реших да участвам.
— Защо не ми каза колко важно е за теб да отидеш на този бал? — попита стъписан Дмитрий. — Щях да набавя покана за двама ни и…
— Много си мил, но не става дума за това — прекъсна го внимателно тя. — Говорим за моето място в обществото, за репутацията ми като самостоятелна делова жена. Помислих си само, че може би ще пожелаеш да присъстваш, когато предизвикаме скандал.