Дмитрий явно долови погледа ѝ, защото се обърна към нея със сияеща усмивка:
— Добре ли си?
— Не знам.
Не му призна колко съжалява, че в този момент, както често се случваше, е невидима за обкръжението си. Беше един от малкото случаи, когато я обзе желание да е различно. Защо дори дамите, нейни клиентки, не я забелязваха?
— Бих пийнала нещо.
Дмитрий се поколеба. Погледна я дълбоко в очите, сякаш четеше в тях като в книга. След миг се завъртя и се провикна към навалицата:
— Шампанско! Някой ще поднесе ли чаша шампанско на мадмоазел Шанел?
— Ох! Ах! — Сред множеството отново се надигна шепот. Десетки погледи се насочиха към Габриел. Зяпаха я учудени. Обзе я възбуда, когато няколко дами изкоментираха дискретно, но и доста високо:
— Мадмоазел Шанел прави такива елегантни дрехи… Защо не са я поканили? Наистина ли Коко Шанел има връзка с великия княз? Мили боже, какво неловко положение!
Габриел изпита желание да извика на дамата, чийто глас чу, че е абсолютно права, но не можа да я види. Всички се чувстваха неловко. И тя, и другите гости. Най-неприятно беше положението на домакините, семейство дьо Бомон. Планът на Мися успя.
Въпреки тягостните си усещания Габриел започна да се забавлява. Хосе се бе погрижил за всичко. Насред улицата им сервираха изстудено шампанско от багажника на автомобила. Вечерта премина много весело. Някои от поканените гости се присъединиха към „бунтарите“ и празнуваха заедно с непрекъснато пристигащите бохеми и шофьорите. Все повече зрители ги наблюдаваха през отворените прозорци на двореца. Стотици хора проследиха как под светлините на автомобилните фарове Габриел танцува чарлстон с Жан Кокто, а после и с Пикасо, в ритъма на идващата от балната зала музика. По-късно тя се понесе по паважа в обятията на Дмитрий. Нощта беше топла за сезона, веселието бе в разгара си, но по някое време Габриел започна да зъзне.
— Време е да заминем на юг — пошепна тя в ухото на Дмитрий.
Той я притисна силно. Това беше достатъчен отговор.
Трета глава
При всяко влизане в къщата на улица „Ла Боеси“ №23 Мися се учудваше на промяната, станала с Пабло Пикасо. Сегашното му жилище беше несравнимо с леко занемареното ателие на тепърва добиващия известност художник, който често си сменяше любовниците и се обграждаше с жадни за дискусии, малко или повече успешни или финансово ненадеждни, често и пропаднали приятели. Днес Пикасо разполагаше с резиденция на преуспял художник. Преди три години неговият галерист и меценат Пол Розенберг бе наел къща близо до галерията му. Беше един вид сватбен подарък, символизираше началото на новия живот на Пикасо като съпруг на красивата Олга.
Голямата продуктивност на художника не промени материалното му положение. Другояче стоеше въпросът с личния живот на Пикасо — междувременно за него се носеха какви ли не клюки, говореше се, че започнал да се отчуждава от жена си. Навярно причината беше в семейство Мърфи от Ню Йорк, наскоро присъединили се към групата. По-специално Сара Мърфи бе обсебила художника. Съществуваше обаче и вероятност поведението му да е следствие от бременността на Олга. В началото на месеца тя роди момченце. Събитието би трябвало да направи щастието на младата семейна двойка пълно, ала приятелите се опасяваха, че бебето ще доведе до още по-голямо отчуждаване или до неочаквана реакция от страна на смятания за безогледен Пикасо.
Мися считаше за свой дълг да се убеди лично какво е настроението в къщата; а и искаше да види новороденото.
Прислужничката ѝ отвори вратата и взе палтото ѝ.
Натоварена с безброй пакетчета — подаръци за Олга и малкия Пауло — Мися влезе в салона, където родилката приемаше гости. „Все едно съм попаднала в двора на кралица по време на утринния ѝ тоалет“ — помисли си веднага тя: балерината, заобиколена от копринени възглавници, изпълняваше драматична майчинска роля.
Олга Пикасо седеше на един шезлонг като на трон — прелестна, бледа, изтощена, но сияеща. Едва-едва повдигна малката си бяла ръка за поздрав, махна лекичко с пръсти и посочи бебешката количка в ъгъла до камината.
Огънят хвърляше сенки върху бялата дантела на завивката и личицето на бебето. Според руската традиция го бяха повили стегнато в пелени. Приличаше на матрьошка. Мися знаеше, че във Франция не се отнасят така към бебетата, и се запита дали пък малкият не се поти силно. Видя затворени очички и нежни бузки, блестящи като андалуски портокали под светлината на пламъците.