Последната забележка възмути Мися, но тя не възрази. Предпочиташе отношенията да са ясни. Така бе постъпила при първия си брак, а после и при раздялата с втория си съпруг. Не харесваше любовните триъгълници. Точно затова бе възразила решително срещу връзката на Коко с Игор Стравински.
— Не, не, не — заяви със задоволство тя. — Дмитрий Павлович е свободен мъж, може да прави каквото иска. А Консуело Вандербилт, по-точно лейди Спенсър-Чърчил, вече е хвърлила око на Луи-Жак Балсан.
Не уточни, че новият любовник на известната американска мултимилионерка е брат на Етиен Балсан. „Светът, в който живеем, е толкова малък“, замисли се тя. После ѝ хрумна и друго: дали Стравински вече знаеше, че е изгубил Коко заради един неженен велик княз?
— О, значи Консуело Вандербилт е хвърлила око на Луи-Жак Балсан — повтори с въздишка Олга. — Откакто родих, не чувам нищо ново, нищичко. Знаете ли как върви турнето в Испания? Много се надявам Дягилев, Стравински и трупата да жънат успехи.
Мися се стъписа. Нима бе изрекла мислите си относно Стравински на глас? Ако да, значи беше прибързала. Не желаеше тъкмо Олга или Пабло Пикасо да уведомят изоставения любовник за новата любов на Коко. Предпочиташе лично тя да съобщава важните новини. Слуховете се разпространяват бързо, а Мися мразеше да остава на заден план. Е, поне Олга я смяташе за достатъчно значителна личност, за да я разпита за успеха на турнето.
— Доколкото ми е известно, навсякъде ги изпращат с бурни аплодисменти — отвърна тя.
— О, аплодисменти значи? Колко хубаво.
Мися престана да слуша. Разговорът с Олга започваше да ѝ досажда. Пак се изпоти. Изпълнила си бе задължението и вече можеше да си върви.
В пристъп на великодушие тя стисна изненадващо студената ръка на Олга.
— Време е да тръгвам, скъпа.
— Обещавате ли ми да дойдете пак и да следите как се развива Пауло? Нашият син прави по нещо ново всеки ден, уверявам ви.
Вместо отговор Мися я дари със сияеща усмивка и силно ръкостискане. Не беше готова за повече. Излезе от жилището със скорост, подходяща повече за бягство, отколкото за сбогуване с добра позната.
Щом се озова на улицата, вдъхна дълбоко влажния зимен въздух. След претоплената стая студът ѝ подейства благотворно. Дори не закопча коженото си палто, остави ледения вятър да прониква до тялото ѝ. Болката в челото, стегнала главата ѝ в железни клещи, се разсея. Облекчена, че е избягала от потискащата компания на Олга Пикасо, Мися издиша и проследи как топлият ѝ дъх образува облачета.
Поразходи се малко из 8-и квартал, погледа красивите сгради от пясъчник. Кварталът беше изцяло оформен от градостроителя Жорж-Етиен Осман и Мися не се насищаше да съзерцава творението му. По някое време забеляза жълто-синя табела на пощенска служба.
Имаше чувството, че вече не е господарка на действията си. Движеше се сякаш направлявана от чужда ръка, не можеше да си обясни какво прави. Знаеше само, че е длъжна да предприеме нещо, за да приключи с един грях. Така щеше да е най-добре за всички участници.
Без да търси повече причини за постъпката си, тя помоли за бланка за телеграма и писалка. Един мъж на средна възраст тъкмо бе освободил мястото до масичката за клиенти и тя го зае незабавно.
Сложи бланката върху плота, издърпа ръчната си чанта към лакътя на лявата ръка, за да се опре удобно, и започна да пише:
Коко Шанел предпочита велики князе пред хора на изкуството!
Уплашена да не размисли, се обърна бързо и се втурна като подгонена към гишето. Избута настрана жената пред себе си и без да слуша протестите ѝ, заяви:
— Извинявайте, случаят е спешен.
Чувството ѝ подсказваше, че не е лъжа.
— Много ви моля, незабавно изпратете телеграмата до хотел „Палас“ в Мадрид — обърна се тя към пощенския служител. — Получателят е мосю Игор Стравински.
Четвърта глава
Двигателят на ролс-ройс „Силвър Гост“, лакиран в необичайно нощно синьо, бръмчеше равномерно като шевна машина. Покрай автомобила прелитаха все още голи от зимата дървета. През отворените прозорци влизаше хладен вятър, люлееше спуснатия покрив и си играеше с косата на Габриел, подаваща се изпод кожената шапчица. Иззад сивите облаци проблясваха слънчеви лъчи — предвестници на пролетта — и се отразяваха във фигурата върху капака и в алуминиевото арматурно табло.
Предния ден беше много топло и след пробното пътуване до Руан Дмитрий получи слънчево изгаряне. При връщането му в Париж портиерът отказа да го пусне в хотела, защото при вида на зачервеното му лице го взе за пияница. Случаят се изясни, двамата с Габриел се смяха на произшествието, ала тя се надяваше да не излага повече на подобни неприятни събития изискания си любовник. Спонтанно го помилва по бузата с връхчетата на пръстите.