Пета глава
Диригентската палка се счупи върху нотния пулт и изпращя неприятно. Слисан, Игор Стравински се втренчи в своя работен инструмент. Палката му беше дълга трийсетина сантиметра, а сега държеше само едно парче.
След секунда той се разкрещя на музикантите:
— Не можете ли да четете? На това място тактът се изменя в шест четвърти. Свирете, както е в партитурата, ако обичате!
Размаха остатъка от палката и с яден жест я запокити към оркестъра. За щастие не улучи никого.
Сергей Дягилев неволно въздъхна. Преди минута се бе промъкнал безшумно в първата ложа до сцената. Настанил се беше на един от задните столове. Точно навреме, но не за да проследи репетицията на оркестъра, а за да преживее гневния изблик на композитора. Очакваше, естествено, Стравински да побеснее след получаването на телеграмата от Париж, затова го държеше под око. Не очакваше обаче приятелят му да изпадне в дива ярост.
— Той е пред нервен срив — установи седналата до него Бронислава Нижинска. Балерината, която отскоро се опитваше да се занимава с хореография, произнесе диагнозата си трезво, сякаш състоянието на Стравински бе неизбежно.
— Ревнува — обясни шепнешком Дягилев.
Неочаквано се върна в мислите си няколко години назад, към съвместната си работа с Вацлав Нижински, гениалния брат на Бронислава. Отношенията им бяха прераснали в бурна любовна връзка.
Да, Бронислава знаеше какво означава нервен срив. Преди две години в Санкт Мориц, по време на частно балетно представление, Вацлав рухна и се наложи да го отведат в психиатрична клиника в Цюрих. Едва тогава Дягилев разбра, че Нижински страда от шизофрения, и преживя страшен шок, много по-силен от отчаянието му, когато преди няколко години Вацлав му бе обърнал гръб и се беше влюбил в жена, а накрая дори се бе оженил за нея. Танцьорът, вдъхнал живот на балета „Петрушка“ от Стравински и обявен за най-добрия в света, не бе успял да се отърве от лудостта и днес живееше в лечебно заведение.
Ами ако композиторът, претърпял любовно разочарование, е заплашен от същата участ? Ужасен, Дягилев извади онази прословута кърпичка от джоба си и я притисна върху устата си.
Докато Стравински крещеше на един от испанските сценични работници да му намери нова диригентска палка, Бронислава попита:
— За мадмоазел Шанел ли става дума?
Притеснен, Дягилев проследи как сред музикантите настана недоволство. Никой не бе сбъркал. Точно сега не беше моментът оркестърът да се настрои срещу диригента. Досега турнето вървеше много добре. После обаче пристигна онази безумна телеграма. Понеже беше без подател, импресариото посъветва Стравински да забрави съдържанието възможно най-бързо. Ала композиторът, убеден, че му слагат рога, побесня.
— Поръчал е да разследват случая в Париж — прозвуча приглушено гласът му през кърпичката на починалата велика княгиня Мария Павловна. — Оказа се доста лесно да се разкрие, че всяка дума отговаря на истината. Игор Фьодорович просто се обади в дома на Коко Шанел в Гарш и Екатерина му разказа как наскоро в „Бел Респиро“ се нанесъл някакъв си Пьотр, прислужник на великия княз Дмитрий Романов. Мъж като мечка, невероятно търпелив в общуването с децата. Малките често си играят с дъщеричката на прислужника, Фьодор, Людмила, Святослав и Милена са луди по руснака. Радвам се, че поне тези малки човечета са щастливи.
— Фактът, че прислужникът живее в нейната къща, не е доказателство за връзка между мадмоазел Коко и Негово Височество — възрази Бронислава.
Угрижен, Дягилев поклати глава. Прибра кърпичката в отредения за нея джоб и отново подхвана:
— Така е, но всички знаят, че онзи Пьотр се е нанесъл в къщата на Коко, защото тя и новият ѝ любовник са заминали на Ривиерата. Само двамата.
— Навярно си прав — кимна Бронислава. — Явно това е краят на връзката между Стравински и Коко Шанел.
— Обичам прозаичността ти — въздъхна Дягилев.
Акустиката в оперната зала носеше извисилия се глас на Стравински чак до най-задните места на последния балкон.
— Вървете си! Вървете си! — крещеше той на първата цигулка. — И си прочетете нотите! Упражнявайте се, защото музиката трябва да звучи, както аз съм я написал, а не както искате вие!
В знак на протест срещу лошото отношение към концертмайстора музикантите от щрайха започнаха да чукат с лъкове по инструментите или нотните пултове. Обикновено този жест означаваше одобрение, но днес се превърна в истински бунт на цигуларите, виолистите и челистите от предните редици. Понеже репетицията беше за целия оркестър, духачите също се включиха в демонстрацията, като забарабаниха с пръсти по пултовете.