Останаха още известно време в „Свети Николай“. Габриел се потопи в атмосферата на православието, разгледа иконите отблизо. Дмитрий купи свещи от старата жена в преддверието, двамата ги запалиха и ги поставиха в големия свещник пред иконостаса. Наблюдаваха безмълвни трепкащите светлинки, всеки потънал в своите мисли.
Габриел се чувстваше привлечена от магията на непознатото. В съзнанието ѝ златните и сините орнаменти на купола се превръщаха в бродерии върху туники, дълги жакети и палта с кожени яки. Традиционните украси в катедралата окриляха въображението ѝ, творческите ѝ сили. Особено ѝ хареса осветената от безброй свещи икона на евангелиста Марко с иконографския му атрибут — лъва, нейния зодиакален знак.
Дмитрий се прекръсти по своя си начин, Габриел се прекръсти според католическата традиция. Време беше да тръгват.
Докато вървяха ръка за ръка към автомобила, огрени от мекото слънце, Дмитрий най-неочаквано предложи:
— Хайде тази вечер да вечеряме в „Сирос“ в Монте Карло. Какво ще кажеш?
Изненадана, Габриел вдигна глава.
— Не се ли опасяваш, че ще направим силно впечатление? Гостите на заведението са само от висшето общество. Познават те… а и мен може би също.
— И какво от това? — отзова се небрежно великият княз. — Вече е късно да си играем на криеница, не мислиш ли? — Той отново я целуна нежно по устата. — Искам да се наслаждаваме на почивката си, Коко, а светът нека си клюкарства.
Усмивката му ѝ даде да разбере, че е напълно убеден в думите си.
Идеята да създаде колекция със славянски елементи придобиваше конкретни очертания. Денят на организираната от Дмитрий среща с парфюмериста Ернест Бо наближаваше, но умът ѝ беше зает не толкова с парфюма, колкото с новите модели. А може би и с оглед на предстоящата среща съзнателно насочваше мислите си в друга посока. Всъщност беше нервна като младо момиче преди първата си среща и ѝ се отразяваше добре да напряга въображението си, вместо непрекъснато да размишлява дали най-сетне е стигнала до осъществяването на желанието си и много скоро ще разполага с рецептата на „Eau de Chanel“.
Докато Дмитрий се отдаваше на страстта си към голфа (Габриел все още не я споделяше), тя оставаше в тихия апартамент и рисуваше модели: тясна черна пола, съчетана с рубашка с широки ръкави, предницата и маншетите покрити с традиционната за руските носии бродерия на кръстчета; дълъг жакет с висока яка столче от старите офицерски мундири, обшита с широк бордюр в славянски стил. Тези модели се различаваха от скромната елегантност, донесла известност на Коко Шанел, но тя разчиташе залитането към екзотичния фолклор от родината на любимия ѝ, умело вплетен в нейния стил, да отговори на вкуса на клиентките ѝ.
Спря да скицира и излезе на балкона да се наслади на светлината и на топлото слънце, което отпусна схванатите ѝ рамене. Беше работила на красивото, фино резбовано писалище, рисунките ѝ се удадоха добре, но тази изискана мебел беше предназначена по-скоро за кратко четиво или за бързо писмо, отколкото за продължителна, съсредоточена работа. Усещаше болки в шията и раменете. Дано слънцето ѝ помогне. По някое време задряма. Сънува манекенки, облечени в новите модели, да носят гарафи с парфюма ѝ, които приличаха на бутилки с водка.
— Върнах се! — Дмитрий я събуди с целувка. — Много закъснях, извинявай. Направих сензационен пар, а после и ас и се наложи да почерпя всички на бара. А ти с какво се занимаваше, докато аз се увековечих в летописите на голф клуба в Монте Карло?
Тя се изправи и намести слънчевите си очила.
— Направих няколко скици. Знаеш ли, смятам да ушия рокли и костюми с бродерии, заимствани от славянски носии…
Дмитрий се разсмя.
— А пък аз си мислех, че искаш да лансираш нов парфюм!
— Да, естествено. Парфюмът също е важен, но ще продължа да изработвам дрехи. Защо да не направя колекция, напомняща за традиционното облекло в родината ти?
Той седна до нея и взе ръката ѝ.
— Прекрасно е, че се интересуваш от руските занаяти и изкуства. Това ме трогва дълбоко. — Поднесе ръката ѝ към устните си. — Непременно трябва да се запознаеш със сестра ми — добави с нежна усмивка, предназначена не толкова за Габриел, колкото за Мария Павловна Романова. — Тя се интересува много от нашите бродерии. Щом се върнем в Париж, ще ви запозная.
Дълго седяха в приятно мълчание. Габриел се питаше как ли щеше да реагира Сергей Дягилев на новите ѝ идеи. Ако тя продължи да се занимава интензивно с руския фолклор, сигурно няма да има пречки да създава костюмите на „Руския балет“. Коко Шанел на сцената — това беше все едно да я удостоят с рицарско звание. Въпросът беше само какво ще каже Игор Стравински. Неговата музика беше тясно обвързана с балетната трупа. Стравински и Дягилев, събрани от изкуството и мъжкото си приятелство, образуваха невероятно продуктивно единство.