Габриел вдигна прозореца.
— Къде мога да го видя? — попита беззвучно.
Етиен въздъхна.
— Ти… Ние… Аз… — Смутен от безпомощното си заекване, изтри очи. — Извинявай, Коко. Най-добре е да поспим няколко часа. Поне до разсъмване. Бърта те кани в апартамента си.
— Къде е Бой? — настоя тя.
Етиен не отговори веднага, после гневът му избликна. Гневеше се на лице, което не присъстваше.
— Ковчегът е закован и е отнесен на кораб. Тази сутрин в катедралата на Фрежу е била отслужена заупокойна служба с всички военни почести. Мадам Кейпъл бързала. Погрижила се да присъства цялата британска общност на Лазурния бряг, но нито един от френските му приятели не могъл да си вземе сбогом.
За момент той загуби контрол и удари с юмрук волана, ала бързо се овладя. Явно сам не разбираше как се е случило.
— Съжалявам, Коко — прошепна. — Закъсняхме.
„Даяна е искала да предотврати присъствието ми на заупокойната служба — мина през главата ѝ. — Живият Бой принадлежеше на мен, но тя ми отне мъртвия.“
След тази мисъл я връхлетя шокът. Тя се разтрепери. Все едно имаше треска. Зъзнеше силно. Зави ѝ се свят. Гледката зад стъклото се разми в тъмна маса. Болка прониза челото ѝ. Гадеше ѝ се, ушите ѝ бучаха. Пръстите ѝ посегнаха към арматурното табло в търсене на опора, но не го намериха. Изведнъж всичките ѝ сетива излязоха от равновесие. Само спасителните сълзи не идваха.
Етиен улови леденостудената ѝ ръка.
— Рухването ти няма да върне Бой. Моля те, Коко, да влезем в хотела и да поспим. Ако не желаеш да спиш при Бърта, ще ти наема стая…
Умът ѝ все още работеше.
— Бърта знае ли къде е станала катастрофата? — попита тя със слаб глас.
— Да. На главно шосе №7, между Сен Рафаел и Кан, някъде около Фрежюс. Най-близкото село се казва Пюже сюр Аржан.
— Искам да отида там.
— Утре — обеща той, вече напълно отчаян. — Ще те отведа там веднага щом съмне. Моля те, бъди добра и влез с мен в хотела.
Тя не възрази. Какво да му каже? Не можеше да остане още няколко часа в автомобила на Етиен, насред Кан. По някое време неизбежно щеше да се появи полиция и да стане скандал — Коко Шанел прекарва нощта в автомобил вместо в хотел! Чувствата я подтикваха незабавно да тръгне към мястото на нещастието, но разумът ѝ забраняваше да изложи Етиен на още едно опасно нощно пътуване. Той се отнасяше към нея с огромна любов, беше ѝ повече от приятел, почти брат. Заслужаваше тя да се държи прилично и да му подари няколко часа сън. Самата тя нямаше да намери покой, но това беше друг въпрос.
Краката отказваха да ѝ служат, ала Габриел все пак успя да слезе от автомобила. Мускулите ѝ бяха схванати от дългото седене. Всички кости я боляха. При първата крачка се олюля, ала Етиен взе ръката ѝ и тя се опря на него.
Приятелят ѝ обясни на портиера, че лейди Мичълхем очаква мадмоазел, а за себе си поиска стая на същия етаж.
Габриел не каза нито дума. Мълчеше, докато вървяха през мраморното фоайе, изпратени с недоверчиви погледи от другите гости. Сигурно се учудваха защо не са във вечерно облекло и защо са тези призрачни лица. Габриел не забелязваше никого.
Какво я интересуваха живите? Мислите ѝ бяха при мъртвия. Не каза нито дума, когато пиколото я придружи до апартамента на Бърта. Безучастно вървеше редом с Етиен по дългия хотелски коридор, токчетата ѝ потъваха в дебелия килим.
За разлика от Габриел сестрата на Бой бе обляна в сълзи. Целуна сухите бузи на гостенката и остави мокри следи по кожата ѝ.
— Ужасно е — изхълца Бърта. — А колко хубаво щеше да е, ако се бяхме срещнали отново при други обстоятелства…
— Да — отвърна просто Габриел.
— Трябва да си починеш, мила моя. Поръчах да приготвят леглото оттатък…
— Не — спря я Габриел. — Не ми трябва легло.
Огледа елегантния салон, обзаведен в стил Луи X, и спря поглед върху шезлонга до прозореца.
— Ако нямаш нищо против, ще седна там.
Объркана, Бърта погледна към вратата на втората спалня. Мокрите ѝ ресници затрепкаха.
— Как ще спиш там? Легни си, леглото е много по-удобно.
Габриел поклати глава и без повече обяснения се запъти към шезлонга. Седна сковано. Изпитваше благодарност, че Етиен се бе прибрал в стаята си. Той умееше да убеждава и сигурно нямаше да му устои, докато безпомощните настоявания на Бърта не я притесняваха.
Не се съблече, отказа копринена нощница и халат, не прие дори лекото одеяло, поръчано от Бърта. Остана напълно облечена на избраното от нея място, устремила поглед към прозореца.