Посегна към петата проба — и едва успя да потисне усмивката, плъзнала се по устните ѝ.
Това беше „Bouquet de Catherine“.
„Не — поправи се мислено Габриел — не съвсем.“ Ароматът беше различен от уханието върху кърпичката на Дягилев.
По-модерен.
По-свеж.
По-хладен.
И още нещо. Възможно ли е парфюмът да се усеща като автентичен за жените от нейното време?
Навярно ръцете на Дягилев бяха докосвали кърпичката безброй пъти, Габриел също я беше пипала, затова оригиналният парфюм се бе смесил с телесните им миризми. От парфюма, с който великата княгиня е напръскала фината батиста, бе останала само илюзията. „Странно е как не се сетих досега“, каза си Габриел.
Върна пробата на Ернест Бо, стараейки се да скрие емоциите си. Усети, че я гледат. Не Дмитрий. Настойчиво я наблюдаваше непозната личност.
Неволно обърна глава и се озърна през рамо. Лаборантката стоеше зад великия княз, почти скрита от едрата му фигура. Въпреки това Габриел улови погледа на младата жена, изпълнен с очакване и страх. Непознатата бързо се извърна настрани и лицето ѝ побеля като стените на работното ѝ място.
Последваха пробите с номера двайсет и двайсет и едно. Габриел отново неутрализира обонянието си с малко кафе и се обърна към последните три епруветки. И тези парфюми се отличаваха със същото съчетание от аромати, но структурата им беше различна от тази на първите пет. Колебаеше се, ала нито един парфюм не я убеди както номер пет.
— Желаете ли да си водите бележки? — попита Бо, след като тя му върна последната проба.
Габриел поклати глава.
— Не, няма нужда. Бих желала да проверя отново първата серия.
Бо ѝ подаде епруветка номер едно и обясни:
— По всяко време може да се направят промени, мадмоазел Шанел. Създаването на парфюм е като сглобяване на пъзел. Често се налага да разместваме отделните съставки, докато си паснат перфектно. Ако желаете друг компонент, ще опитаме да го добавим. Цялата лаборатория е на ваше разположение.
— Много мило от ваша страна — обади се Дмитрий. В малкото думи прозвуча достойнството на великия княз, посетил фабриката на придворния доставчик.
Габриел обичаше да експериментира и прие предложението на Бо с благодарност.
Дмитрий излезе навън да изпуши една цигара. Искаше ѝ се да го последва, но си заповяда да се въздържи. Никотинът променя обонянието. С цигара между устните няма да намери своя аромат. Всъщност смяташе, че вече го е открила, но искаше да изживее отново приключението на проучването.
Подпомогната от Ернест Бо, тя провери отново различните възможности. При това забеляза, че парфюмеристът споделя представата ѝ за уникалния аромат. Той я отведе до дългата лабораторна маса и започна да ѝ подава шишенца с различни ароматни масла, от които се стремяха да извлекат основната нотка.
— В това семейство са включени най-луксозните аромати на света — обясни той. — Роза, жасмин, иланг-иланг и сандалово дърво — то контрастира със сладките субстанции. Използваме традиционни ароматни вещества, но съставът им е различен от обичайния.
Габриел слушаше мълчаливо и поднасяше шишенцата към носа си. Накрая го помоли да увеличи или намали количеството на отделни съставки, но нито един резултат не ѝ хареса повече от проба номер пет. Тя остана в лабораторията дълго, забрави времето. В един момент попита Бо какво е различното в парфюма, въодушевил сетивата ѝ.
— Високото съдържание на алдехиди — обясни той.
— Това са изкуствени молекули, нали? — осведоми се тя и безмълвно изпрати благодарност към Франсоа Коти, който я бе посветил в тайните на парфюмерията.
Ернст Бо кимна. Беглият му поглед докосна лаборантката, дошла да помага на Габриел.
— Вие отлично знаете за какво сте тук, мадмоазел Шанел.
— Първото впечатление лъже — призна тя. — Известно ми е, че съществуват изкуствени вещества, но не знам нищо повече.
— Сигурно знаете какво става с виното, ако остане твърде дълго на въздух. Превръща се в оцет. Водородът в етанола — това е алкохолът във виното — се свързва с кислорода, протича органична реакция и в резултат се получава първо ацеталдехид, а после ацетилова киселина, тоест оцет. Задачата на химика е изкуствено да прекъсне протичането на реакцията и да разцепи алдехидите. Тази възможност бе открита едва няколко години преди войната. Композирането на всеки парфюм зависи на първо място от научните резултати на химика. Добавянето на алдехид към цветния букет дава същия резултат като капки лимонов сок върху пресни ягоди: ароматът се усъвършенства.