— Казаха ми, че добиването на алдехид е трудно, изисква много разходи и парфюмът се оскъпява.
Ернест Бо вдигна рамене.
— В петата проба са вложени най-луксозните аромати, с които разполагаме. Няма значение дали ще добавим към тях изкуствена молекула, или не. В руския царски двор никой не мислеше за парите, мадмоазел. Не сме пестили при производството на „Bouquet de Catherine“, не пожалихме усилия и докато приготвяхме пробите за „Eau de Chanel“.
— Най-доброто винаги има цена, знам — усмихна се тя.
Отново се наведе над епруветката, чието съдържание я възхищаваше. Пое уханието, както задушаващ се поема чист въздух. Дробовете ѝ не се насищаха на уникалния аромат. Имаше чувството, че вътре в нея се пукат мехурчета шампанско, сетивата ѝ реагираха с тръпки. Сърцето ѝ вече не се блъскаше развълнувано в гърдите, а биеше спокойно в ритъма, с който поемаше хладната свежест.
— Точно това чаках: аромат като никой друг. Парфюм за жени с лъх на модерност.
Дмитрий отново се присъедини към тях и Габриел му разказа как е намерила търсения аромат. Той помоли да помирише парфюма и тя зачака реакцията му със смесица от радост и страх.
— Мирише на прясно паднал сняг върху покривите на Петроград — промълви той и челото му се набръчка. Погледът му се устреми в далечината, мислите му се завъртяха около снежните топки и препускането с шейни — време, което никога нямаше да се върне.
— И аз изпитах подобно усещане — призна Ернест Бо, възхитен от проницателността на великия княз. — По време на службата ми в Бялата армия останах известно време близо до Мурманск. Бях началник на пленнически лагер, разположен на Колския полуостров. Никога няма да забравя миризмата на полярните нощи. Затова се опитах да произведа парфюм с това специфично бистро излъчване.
— Как ви се удаде? — поинтересува се Дмитрий.
Младата жена до Габриел се покашля, изчерви се и сведе глава.
— Композицията от рози и жасмин с добавка на синтетичен алдехид е особеност още на „Bouquet de Catherine“. В случая с проба номер пет обаче съставките са различни в сравнение със старата ни формула. — Бо се обърна към сътрудничката си. — Виновна е една грешка на моята асистентка. Мадмоазел приложи съставките в оригинален вид, вместо с желаното от мен разреждане.
Дмитрий кимна одобрително към младата жена и бузите ѝ се оцветиха в тъмночервено.
— Какво щастие!
— Молекулите имат и друго предимство — продължи парфюмеристът. — Извинявайте, може ли? — Без да чака отговор, той улови дланта на Габриел, обърна я и капна малко от парфюма върху китката — там, където се напипва пулсът. Твърде изненадана, за да се възпротиви, тя не помръдна. — Почакайте малко и помиришете — посъветва я Бо. — Ще видите, че ароматът ще се задържи върху кожата ви по-дълго от обичайните тоалетни води.
„Също както парфюмът на великата княгиня Мария е останал в кърпичката“, помисли си Габриел.
Дмитрий хвана ръката ѝ, вдигна я и потърка нос в китката ѝ. Какъв интимен жест…
— Усещането върху кожата е много по-приятно, отколкото в епруветката — заяви той и я пусна. — Май е време да отпразнуваме раждането на „Eau de Chanel“, Коко.
— Май няма да използвам това име — отвърна Габриел, преди да осмисли какво казва. Помисли малко и добави — Ще нарека парфюма „Номер пет“. Числото на пробата е добър знак. На петия ден от петия месец показвам колекцията си, следователно петицата ще подхожда отлично и на парфюма, произведен за моята модна къща.
Не му каза какво значение има числото пет лично за нея. „Числото на Венера“, помисли си спонтанно и пак си спомни дългото чакане пред изповедалнята. В този момент не мислеше нито за символите на цистерианците, нито за фигурите и мозайките по стените и подовете в манастира. Мислеше единствено за този наситен със значение момент и за това, че пет е мистичното число на любовта, неделима комбинация от мъжкото три и женското две.
— Мадмоазел Шанел, номер пет ви принадлежи.
Ернест Бо сияеше, горд от успеха си.
Това беше!
Непреднамерено употребената от Бо комбинация от думи силно развълнува Габриел. Почувства се като ударена от мълния. А може би от лъч на полярното сияние, вдъхновило парфюмериста да добави модерна нотка към старата формула.
„Шанел №5“.
Десета глава
Сергей Дягилев бе събрал обичайния „малък“ кръг: двайсетина от най-пламенните му обожатели и най-верните му сътрудници празнуваха завръщането на „Руския балет“ в Париж. Повече мъже, отколкото жени. Не само защото Дягилев не се интересуваше особено от жени, а и защото мнозина от гостите бяха дошли без придружителки. Мися си отбеляза отсъствието на Олга Пикасо и се запита дали за всички участници нямаше да е по-просто, ако още от самото начало Коко се бе влюбила в Пабло Пикасо, а не в Игор Стравински. Двамата щяха да бъдат забележителна двойка, а и Пикасо не се поддаваше на силни и променливи чувства, както беше с композитора. Освен това имаше собствено жилище. „Връзка точно по моя вкус“, помисли си Мися. Главно защото никак не харесваше Олга Пикасо. А и Коко намираше художника красив, лично ѝ го беше казала…