Мися отправи поглед през масата към Игор Стравински, който седеше с мрачно лице пред чиния със специалното му меню: сурови картофи и домати, поръсени с капки олио и лимонов сок. Келнерът в „Льо Дом“10 замалко да загуби самообладание, когато записваше поръчката му. Мися очакваше с тайна злоба да изпратят Стравински в „Ротондата“, където не беше толкова шикозно и не съобразяваха ястията с финото небце на клиентите.
От друга страна, заведението от години беше любимо място за срещи на парижката бохема и персоналът положително беше свикнал да чува причудливи желания.
Дягилев, избрал както обикновено Мися за своя дама, забеляза погледа ѝ.
— На мен не ми е нужна любовна мъка, за да изпадна в ужасно настроение и да страдам от стомашни колики след консумация на сурови картофи — пошепна ѝ той и с наслада се посвети на разкошното плато с морски дарове.
— Очевидно Стравински все още не се е примирил, че Коко има връзка с друг.
— Наистина не е. — Дягилев се съсредоточи върху изваждането на месото от извитата опашка на сварената лангуста и след известно време продължи: — Игор буквално се побърка, когато след завръщането си в Гарш узна, че Коко все още е на Ривиерата и я очакват едва след няколко седмици. Надяваше се да се сдобрят, а може би и да получи смъртоносния удар, отде да знам? Във всеки случай не мисли за самоубийство, щом се е нахвърлил върху тази по негово мнение здравословна храна.
„Дягилев би трябвало да се грижи малко повече за здравето си“, помисли си Мися. Страдаше от диабет и тя се съмняваше дали огромните количества морски дарове, с които се тъпчеше, се отразяват добре на болестта му. Все пак реши да не го критикува и да не му отнема удоволствието от храната. Още един нещастен мъж на масата щеше да ѝ развали апетита.
— Чували ли сте нещо за Коко? — поиска да узнае тя, макар по този начин да си признаваше, че е прекъснала контакта с приятелката си преди доста време.
— Тъкмо щях да ви попитам същото — отвърна Дягилев с леко обвинение в гласа. — Кажете ми, скъпа, нима не знаете как е приятелката ни?
— Тя не говори с мен!
Монокълът му падна.
— Катастрофа! — провикна се импресариото и няколко души се обърнаха изплашени към тях. — Кой ще ми разкаже сега докъде е стигнала връзката ѝ с великия княз?
Мися въздъхна. Ядосваше се, задето разполага само с информация от втора ръка.
— Аз не съм ви нужна, Сергей. Цял Париж говори за двамата. Десетки дами и господа от доброто общество са ги видели в Монте Карло. Доколкото разбрах, предприемали много излети. Често ги виждали да заминават някъде с автомобила. Вечер посещавали най-известните ресторанти, влизали и в казиното… нали великият княз трябва да проиграе бижутата на Романови — ако са у него. Според мен той харчи парите на Коко.
— Поне веднъж ще приемете ли мъжа, с когото се налага да делите привързаността на приятелката си? — Дягилев я удостои с разбираща усмивка. — Струва ми се, че ревнувате, скъпа. Не смея да направя преценка дали не понасяте съответния любовник, или факта, че не са ви допуснали да изпълните ролята на сватовница.
Мися не би позволила подобна дързост на никого другиго, но на Сергей Дягилев прощаваше всичко — дори това безсрамие, което извика червенина на бузите ѝ. Повя си малко със салфетката, за да се охлади, и отговори с добре изигран укор:
— Вие сте дявол, Сергей!
— Знам — ухили се той, но бързо стана отново сериозен. — Впрочем, и аз чувам някои неща и ми е много интересно дали новата любов на нашата Коко ще бъде дълготрайна. Сънародниците, останали в родината, които някога проправиха пътя на червените, очевидно са проумели, че болшевиките не са освободители, а потисници. Говори се за страшен глад, за бунтове във военния флот. Матушка Рус няма да се успокои.
Мися тъкмо бе поднесла чашата с шампанско към устните си, но спря насред движението.
10
„Льо Дом“ — ресторант в „Монпарнас“, посещаван от парижката бохема в началото на XX в. — Б.р.