Габриел отвори прозореца и хвърли фаса в близката локва.
— Всъщност днес не е по-различно — продължи тя, докато затваряше прозореца, за да се предпази от дъжда. — Как мислиш, защо предоставям на манекенките си да ползват красивите рокли безплатно? Принцесите и графините от твоята родина излизат в общество по-често от мен, движат се в изискани кръгове. Видят ли ги в ресторант, на прием или бал, това е все едно модно ревю. Показват се, забавляват се и между другото ми правят добра реклама.
— Умна идея. Ти си превъзходна бизнес дама, Коко. Впрочем, нали щеше да ми разкриеш защо си се нарекла Коко? Чакам да чуя.
Наистина ли се интересуваше от подробностите в живота ѝ — след всичко, което бе узнал досега? Изглеждаше ободряващо весел и тя с цялото си сърце пожела да му повярва. Време беше да прогони дяволчето.
— Ще чуеш историята на Коко в Мулен. Там бе положено началото.
В Мулен блясъкът и силата на Ренесанса не бяха успели да се запазят до XX век. Мазилката се ронеше от красивите средновековни фасади. Като цяло малкият град изглеждаше дълбоко заспал и причината не беше само в лошото време.
— Някога тук имаше гарнизон и беше много оживено — припомни си Габриел, докато Дмитрий шофираше по пустото шосе край брега на Алие. — Иначе тук живеят държавни чиновници и семействата им. Не е много вълнуващо.
— Какво те доведе точно в този град? — поинтересува се князът.
— Монахините от манастира ме изпратиха в католическия пансион „Нотр Дам дьо Мулен“. Като досаден пакет, за който вече няма място. Никой друг не искаше да приеме едно осемнайсетгодишно сираче.
Някогашното отношение към нея и днес ѝ причиняваше горчивина. Реши да не казва на Дмитрий, че тогава беше „ученичка по милост“, затова дрехите ѝ се различаваха от униформата на момичетата, които живееха в пансиона на издръжка на родителите си. Принуждаваха я да седи на отделна маса и да върши най-тежката домакинска работа. За нея важното беше, че е напуснала манастира „Обазин“, а и щеше да е много по-страшно, ако я бяха пратили на работа във ферма. Обясни делово:
— Монахините в пансиона ми преподаваха, имах покрив над главата си и храна, освен това… — Гласът ѝ омекна. — Тук видях отново Адриен. Това беше най-доброто, което можеше да ми се случи.
Дмитрий вдигна вежди.
— Коя е Адриен? Май не познавам твоя приятелка с такова име.
— Адриен ми е леля. — Споменът извика усмивка на лицето ѝ. — Сестра на баща ми. Бяхме горе-долу на една възраст и я смятах за третата си сестра наред с Жюли и Антоанет.
— Къде е тя сега?
Габриел въздъхна.
— Вече не е между живите. Също както Жюли и Антоанет. И като мама. Аз съм последната жена от рода Шанел. Само аз останах. Засега. Май съдбата ни е предопределила да умираме рано.
Дмитрий не каза нищо, вероятно шокиран от опасението ѝ, че не ѝ остава много време да живее. А може би мислеше за майка си, починала едва на двайсет и една години. Не допусна да проличи вълнението му, продължи да шофира уверено, макар да се движеха безцелно по тесните улички на стария град.
Скоро тишината стана потискаща и Габриел реши да я прекъсне:
— Не се притеснявай, възнамерявам да се изправя срещу съдбата и да… Внимавай! — изпищя тя.
На един тесен завой и леко нанадолнище автомобилът излезе от платното. Дмитрий натисна силно спирачката. Дясната задна гума се удари в уличния фенер. Габриел политна напред, но реагира бързо и се хвана здраво за арматурното табло.
Едва спряла колата, тя отбеляза:
— Ако продължаваш така, май ще продължа традицията на жените от рода.
Дмитрий не намери сили да се засмее на коментара ѝ. Стискаше челюсти до болка. Мълчаливо даде на задна, обърна и предпазливо се върна на улицата.
Черният ѝ хумор беше неуместен. За първи път по време на пътуването им, след стотици километри, бе станало произшествие.
— Досега не сме имали проблеми — побърза да отбележи Габриел.
— Ще направя всичко по силите си да те опазя жива — отвърна спокойно Дмитрий.
Ролс-ройсът се движеше бавно през града. Внезапно князът се отклони вдясно и спря в края на една уличка.
— Хайде да слезем и да продължим пеша.
— Вали — отвърна лаконично Габриел.
Ъгълчетата на устата му потрепнаха.
— Имаме чадър.