Само шишенцето от несесера щеше да отиде на ново място. Габриел излезе от банята с белия флакон в ръка.
Петнадесета глава
Габриел чу плахо почукване, извика „Влез!“ и в салона се появи Екатерина Стравинска.
Изненадана, домакинята вдигна глава от купищата документи върху коленете си. Седеше на дивана, на масата пред нея бе поставено шишенцето от несесера на Бой, до него имаше чаша чай и чиния със сандвичи, приготвени с много внимание от Мари. Габриел скицираше с молив флакони и етикети. Искаше да приключи възможно най-бързо, защото след избора на петата проба при Ернест Бо бе пропиляла твърде много време в пътуване. Производството на опаковката щеше да отнеме време — изрично я бяха предупредили от фирмата на Шири в „Ла Бока“. Ако си спомняше добре, Франсоа Коти също бе направил подобна забележка. Затова веднага след откриването на бялото шишенце в банята Габриел започна да рисува и не желаеше никой да я смущава. Ала фактът, че съпругата на Игор Стравински бе събрала сили да я посети, беше твърде необичаен и не ѝ позволи да реагира враждебно.
Въпреки че прекарваше повечето време в стаята си, Екатерина изглеждаше много по-добре, отколкото при първата им среща. Бившата танцьорка беше, естествено, с крехка физика, но вече нямаше вид на тежко болна както преди година. Беше си все така слабичка, с прозрачна кожа, но поне не беше бледа. Дългата коса, сплетена на плитка и преметната през рамото, блестеше. Добрата кухня на Мари и отоплението в къщата си бяха казали думата за възстановяването ѝ. Редовните консултации при специалист по белодробни болести, чиито хонорари плащаше Габриел, очевидно ѝ се отразяваха добре. Само дето изглеждаше доста по-възрастна от Габриел, макар разликата им да беше само две години.
— Може ли да поговорим за малко?
Габриел събра проектите и ги сложи върху масичката, а молива — най-отгоре. Почувства се неловко. Дали Екатерина искаше да говори за Игор? Съпрузите бяха братовчеди, познаваха се от деца. Игор бе казал на Габриел, че жена му знае всичките му тайни. Възможно ли е да идва при нея, за да я убеждава да се върне при бившия си любовник? Днес тя си даваше сметка, че не биваше да започва връзка с музикалния гений. Отношенията им бяха крайно напрягащи.
Изобрази на лицето си любезна усмивка и изпълни домакинските си задължения.
— Моля, седнете. Желаете ли чай?
— Не бих искала да ви преча…
Смутена, Екатерина кършеше ръце.
— Е, вече сте тук. Най-добре да се разположим удобно.
— Да, аз…
Без да довърши изречението, жената на Стравински приседна на крайчеца на едно кресло.
Габриел позвъни на Жозеф и поръча чаша чай и сандвичи за Екатерина, без да я пита желае ли да хапне. Когато прислужникът излезе, тя скръсти ръце в скута си, за да демонстрира търпение. Личеше си, че разговорът ще е труден.
— Радвам се да ми правите компания за известно време — заяви и хвърли бърз поглед към рисунките си.
Екатерина се поколеба, после думите изригнаха като поток от устата ѝ:
— За мен е много важно да научите за промените от мен, не от трети човек. Всъщност мосю Стравински би трябвало да говори с вас, но го изпуснахте за малко. Вчера замина за Париж.
Говоренето я уморяваше. Дишаше трудно.
— Това, естествено, е жалко — отвърна Габриел, макар че с радост би отложила сблъсъка. — Но навярно скоро ще имаме случай да… да поговорим.
— Да, разбира се. Сигурно.
Болната жена закри уста с длан и се закашля.
Очевидно Екатерина беше силно развълнувана. В момента, когато Жозеф влезе с чаша чай и табла със сандвичи, Габриел проумя защо.
Бедната жена явно се опасяваше да не изгуби убежището си — нямаше друго обяснение за вълнението ѝ. Очакваше благодетелката им да изхвърли нея и децата ѝ на улицата, само защото в живота ѝ бе влязъл нов мъж.
Габриел отпрати прислужника с кратък жест, наведе се и напълни чашата с чай. Зачака Екатерина да облече опасенията си в думи, но не се случи нищо такова. Затова реши да говори тя:
— Вие сте и ще си останете добре дошъл гост в дома ми, Екатерина!
— Какво? — стъписа се жената.
— Нямам никакво намерение да ви прогоня от къщата си, само защото…
— О, не! — извика уплашено Екатерина и продължи, придружавайки думите си с трескави жестове. Ръцете ѝ трепереха като подплашени пеперуди и замалко да разлее чая. — Не, не, не! Никога не съм очаквала от вас нещо толкова подло. Вие бяхте добра към нас като никой друг, откакто напуснахме Русия.
Объркана от заблудата си, Габриел зачака безмълвно.
— Мосю Стравински… Игор… той обича друга жена!