След това признание Екатерина се отпусна и се сви, сякаш дълго бе събирала сили да произнесе тези думи и сега беше изтощена до крайност.
Габриел загуби ума и дума. Новината я завари напълно неподготвена. Очакваше след края на връзката им Игор Стравински да се върне при жена си. Все пак беше баща на семейство, никога не бе оставял у нея съмнение, че не обича жена си и децата си. Вместо това той си бе намерил нова любовница. Това я подразни ужасно. Възприе го като предателство — не към себе си, а към Екатерина и децата им, в крайна сметка и към нейното гостоприемство. Нима той очакваше от нея да приеме в дома си и другата жена? Учудването ѝ бързо отстъпи място на гнева.
В салона се възцари потискаща тишина. Чуваше се само тихото потракване на порцелана, свирещото дишане на Екатерина, някъде в къщата кучетата лаеха, часовникът на камината тиктакаше. Габриел ценеше високо хармоничното мълчание и тази напрягаща тишина я подложи на тежко изпитание. Нетърпението ѝ взе връх.
— За кого става дума? — поиска да узнае тя. — Познавам ли дамата?
Бледите бузи на Екатерина почервеняха.
— Срещали сте се, предполагам. Стравински се е влюбил във Вера, съпругата на Сергей Судейкин. Настоява тя да се разведе. — Последните ѝ думи бяха съпътствани от тежък хрип. Посегна към чашата, за да си прочисти гърлото с чай. След малко продължи: — Мадам Судейкина му гледала на карти. Според нея картите не лъжат. И аз вярвам, че казват истината. Според картите двамата са създадени един за друг — до смъртта.
— Да, вероятно картите не лъжат — промърмори Габриел. Чувстваше се неприятно засегната. И тя беше силно суеверна, но в този случай не вярваше на висши сили. По-скоро се опасяваше, че Вера Судейкина малко е подпомогнала съдбата. Сигурно се е поддала на привлекателната сила на композитора и сега с всички средства се опитваше да го обвърже към себе си. Габриел познаваше Стравински достатъчно добре, за да знае, че той се е хванал на уловките ѝ. От друга страна, една бликаща от жизнерадост жена навярно щеше да му е по-добра партньорка в сравнение с прикованата към леглото Екатерина. Беше срещала Судейкина при Дягилев и я смяташе за красива жена, която разбира руската душа. Освен това знаеше какво иска.
— Кой знае, може картите да са излъгали — констатира внезапно тя. — Не бива да се задоволяваме само с едно мнение.
Лека усмивка се плъзна по лицето на Екатерина.
— Мосю Стравински е обсебен от идеята да заживеем всички заедно…
— О!
Без да обърне внимание на възклицанието, измамената съпруга продължи:
— Той не може да живее без децата си. И се отнася почтено с мен. Не желае да ме напусне.
„Е, поне това“ — помисли си мрачно Габриел. Докато размишляваше къде би могла да подслони Вера Судейкина и дали изобщо да подкрепи подобно странно съжителство, Екатерина продължаваше да говори. Твърде заета със собствените си мисли, Габриел престана да следи задъхания монолог. Едва споменаването на добре познато място я накара да наостри уши.
— Какво ще правите в Биариц? — попита тя, без да се замисли.
Екатерина я погледна объркана.
— Може ли да ми налеете още малко чай? — прозвуча дрезгаво гласът ѝ.
— Колко невнимателно от моя страна. Извинявайте.
Габриел побърза да ѝ напълни чашата. Екатерина бързо отпи глътка. После обясни с ясен, твърд глас:
— Мосю Стравински желае всички да се преместим в Биариц. Климатът там бил най-добър за дробовете ми.
— Да се преместите?
— Игор смята да потърси къща за децата, за мен и за новата си партньорка. По възможност на Атлантическия бряг. Вие го разбирате, нали? Той обича семейството си.
Каква изненада! „Явно в мое отсъствие са се случили много неща“ — помисли си Габриел. Бившият ѝ любовник ковеше планове с друга жена, съпругата му ги одобряваше без възражения. Май щеше да се възцари хармония, а това отговаряше на нейните желания. Въпреки всичко ѝ струваше известно усилие да си възвърне самообладанието. Чудесно беше, че Екатерина е дошла да ѝ разкаже за промените. Ако беше Мися, нямаше да ѝ повярва. Щеше да се усъмни дори в думите на Стравински, да ги сметне за сляпа ревност на влюбен мъж. Чрез Екатерина историята придобиваше други измерения.
Габриел се наведе и улови студените ръце на гостенката си.
— Благодаря ви за откровеността и ви желая много щастие в бъдеще. Ако мога да ви помогна с нещо, само ми кажете. Разчитайте на мен.
— Има още нещо… — Екатерина засрамено сведе очи.
— Да?
— Чекът… — Внезапно увереността ѝ бе заменена от диво отчаяние. Преглътна мъчително. — Всеки месец вие пращате на мосю Стравински чек. Възможно ли е да продължите да му осигурявате този кредит? Искам да кажа, и след като заминем за Биариц…