Габриел се усмихна.
— Парите не са важни. Имам достатъчно. Не се тревожете. Няма да забравя нито вас, нито Игор.
За неин ужас Екатерина скочи и се хвърли на колене пред нея.
Шестнадесета глава
Мария Павловна Романова не разбираше защо брат ѝ е останал толкова седмици в Южна Франция с любовницата си, докато в родината им се подготвя нова революция. В емигрантските кръгове от Берлин до Лондон не се говореше за нищо друго. Пристигаха новини за безредици, започнали още през февруари. Гладът и недоволството от управляващите болшевики предизвикаха стачки на работниците и бунт на матросите в крепостта „Кронщад“12 край Петроград. Хората настояваха за нови избори, свобода на словото и пресата, премахване на привилегиите за партийните членове, равенство в разпределението на хранителните продукти, възможност за занаятчиите да откриват свои малки предприятия, а за селяните — да разполагат със земята си.
Червената армия бе смазала безмилостно моряшкия бунт, но надеждата за завръщане в Русия връхлетя емигрантите в Париж като вълна и повлече дори най-големите скептици. Заговори се за връщането на Романови на трона, за демократично — парламентарна Русия по примера на британската корона. Дошъл бе моментът Дмитрий да предяви своите претенции, а той пътешестваше с Коко Шанел. Привържениците му с нетърпение очакваха да се върне най-сетне в Париж.
Мария мразеше безделието. Пасивността на бившия ѝ мъж беше причина да рискува скандал и преди осем години да се разведе с принц Вилхелм Шведски. Раздели се дори с едва четиригодишния си син Ленарт, за да води свободен, самостоятелен живот. Никога не стоеше бездейна, както постъпваха повечето принцеси. В Стокхолм принуди свекъра си, шведския крал, да ѝ позволи да посещава училището за художествени занаяти. Научи се да рисува, овладя фотографията. Скоро след завръщането ѝ в царския двор избухна Голямата война и принцесата веднага се записа милосърдна сестра. Въпреки нещастния си брак продължи да вярва в любовта и малко преди избухването на Октомврийската революция се омъжи за княз Сергей Михайлович Путятин. И този брак се оказа несполучлив. Или поне не се развиваше според очакванията ѝ. Роди син, но се наложи да го остави при свекърва си в Букурещ, докато бягаха от революцията, и момченцето почина още съвсем малко. Живя със съпруга си в Лондон, после в Париж. Сергей се оказа неспособен да се приспособи към реалността и да печели пари. Мария продаваше бижутата си, за да оцеляват, шиеше и бродираше, търсеше купувачи за моделите си. Не печелеше много, но въпреки ударите на съдбата енергията си остана най-надеждната ѝ движеща сила.
Дмитрий се върна в Париж точно навреме, за да отпразнуват трийсет и първия ѝ рожден ден в тесен кръг руски приятели, но досега не бяха намерили време за разговор на четири очи. Налагаше се спешно да говори с брат си, за да му съобщи, че не само него спрягат за нов руски цар — споменаваха се още братовчед им Кирил Владимирович и чичо им Николай Николаевич. Тя бе убедена, че Дмитрий не знае нищо, защото кръгът от френски творци, в който се движеше в последно време, не се занимаваше с политика. Най-консервативните емигранти залагаха на Кирил — навярно причината се криеше в легендарното честолюбие на починалата му майка. Прогресивно настроените емигранти искаха да видят на трона Дмитрий Романов. Мария много държеше брат ѝ незабавно да влезе във връзка с привържениците си и да обяви претенциите си върху трона.
Най-сетне пролетта бе дошла и в Париж. Докато се оглеждаше за такси — беше си уговорила среща с Дмитрий в хотел „Риц“, Мария съзнаваше, че прилича повече на селянка, отколкото на велика княгиня. Така и не се бе научила да си прави красиви прически и да се облича подходящо. По липса на камериерка след бягството от Петроград беше престанала да обръща внимание на външността си и рядко се поглеждаше в огледалото. Приемаше облеклото и прическата като досадна необходимост и почти не отделяше време за себе си. В обкръжението на аристократи обаче липсата на суета беше недостатък и тя го разбираше много добре.
Сигурно точно външният ѝ вид възпираше шофьорите на таксита да я качат в автомобилите си. Въпреки усърдното ѝ махане те минаваха покрай нея, без да спрат. Мъжете явно не вярваха, че разполага с достатъчно пари. Само да знаеха!
В чантата си носеше перлите на Романови. Мария тайно бе прибрала замайващо красивите огърлици на царица Мария Александровна и успя да ги изнесе от Русия заедно със своите скъпоценности. Продаваше своите бижута, но не смееше да превърне ценното наследство в пари. Най-сетне бе настъпил моментът да връчи Романовите перли на царевича. С тяхна помощ Дмитрий щеше да финансира налагането на претенциите си към трона.
12
Крепостта „Кронщад“ е построена от Петър I, за да защитава Петербург по море. Първото въстание на кронщатските моряци е през 1905-1906 г. срещу царския режим, а второто — през 1921 г. срещу съветската власт. — Б.р.