— Да видим какви ще са новините от Берлин — опита се тя да спре въодушевлението на приятелката си. — Бързаше да замине, защото не е единственият претендент за престола. Някакъв честолюбив братовчед на име Кирил застава на пътя му, а той живее в Германския райх. Женен е за принцеса от рода Сакскобург-Гота. Двамата избягали заедно с децата си от болшевиките и се установили в Кобург при родителите на съпругата. Кирил е по-близо до Берлин от Дмитрий.
— След убийството на царя леля ми Мария Павловна, майката на Кирил, не говори за нищо друго. Постоянно повтаря, че най-големият ѝ син трябвало да стане наследник на престола — обясни Дмитрий, докато двамата с Габриел пътуваха на задната седалка на автомобила. Отиваха на Северната гара, откъдето той щеше да вземе влака за Берлин. — Кирил дори мина за малко на страната на червените. Жалко е, че леля Мария не доживя да види какво се случва. Щеше да е много щастлива от развитието на събитията, но и щеше да направи живота ми много по-сложен. И без това споменът за нея буди у мен само неприятни чувства.
Името събуди у Габриел приятен спомен.
— Мария Павловна? — повтори замислено тя. — Да не е великата княгиня, с която Дягилев е бил тясно свързан?
— Точно така. Тя му е подарила парфюмираната си кърпичка. — Въпреки очевидното си напрежение Дмитрий се усмихна. — Тогава във Венеция говорихме за нея. Тъкмо чрез моята леля ти се запозна с „Bouquet de Catherine“.
— Семейните отношения на Романови са невероятно объркани — установи Мися. Закиска се и обясни: — Всичките тези интриги и неравни бракове! Приятелят ни Марсел Пруст би трябвало да напише роман за тях, стига да намери малко изгубено време. — Зарадва се като дете на остроумието си: намекваше за цикъла от романи на писателя, които от години излизаха на части и все още не бяха завършени.
— Историите от стара Русия ме възхищават. Имам идеи да включа в новата си колекция заемки от славянската култура. Казашки рубашки, бродерии, такива неща.
— Само не пискюли — предупреди я Мися и си разреши пренебрежителен жест. — Изобщо не мога да си представя как точно ти ще се обърнеш към руския фолклор, но нищо, ще чакам да ме изненадаш. До следващата ти колекция има цяла година, кой знае какво ще се случи дотогава. Първо отиде да се срещнеш с парфюмериста на Романови в Кан, нали добре си спомням? Е, докъде стигна с парфюма „Шанел“?
— Готов е!
Габриел угаси цигарата в пепелника и стана. Извади от писалището си кутия, в която имаше запушено шишенце, пълно със златножълта течност. Погледна своя парфюм и в кафявите ѝ очи затанцуваха светли точки, подобни на звезди по тъмно небе. Разклати шишенцето, извади запушалката и го подаде на Мися. Сладкият, но и пикантен аромат се усети веднага.
— Мили боже! — възкликна Мися. — Какъв аромат! О, Коко, великолепен е!
Габриел кимна гордо. Капна мъничко от есенцията върху китката на приятелката си, после приближи шишенцето до носа си и вдъхна дълбоко уханието на осемдесетте съставки. Колкото пъти помирисваше парфюма, винаги откриваше нови нюанси. Безкрайна среща на сетивата ѝ с абсолютното съвършенство.
— Позволи ми да ти представя „Шанел №5“! — обяви тържествено тя.
— Сложила си число в името? — Мися държеше ръката си пред лицето, за да проследи разгръщането на аромата. — Всъщност защо не? — Очевидно се съгласи с решението на Габриел, защото не последваха други коментари. Вместо това каза: — Нали няма да представиш този чуден аромат в колби от химическа лаборатория? Никаква романтика. Не изглежда елегантно. Направо плаши.
— Не, естествено — отвърна Габриел, затвори шишенцето със запушалката и го прибра на сигурно място в кутията. — Направих проекти за флакона. Харесах едно шишенце в несесера на Бой, който е оставил в Гарш.
Тя показа на приятелката си и находката. Мися отиде при нея и огледа флакона с любопитство.
— Твърде необикновено! — изкоментира тя. — Правоъгълен флакон с кръгла запушалка. Скромно и елегантно. Ще се отличава от масата. Сецесионът все още е водещ стил в опаковките на парфюми и козметика. Забележителна идея, Коко. Пак се изправяш срещу общоприетата линия. Е, това е запазената ти марка.