— Широко скроените блузи и рокли не отговарят напълно на очакванията на моите клиентки, съзнавам го, но смятам да проведа експеримента — заключи тя.
— Според мен рубашката е в съзвучие с вас и вашата мода — изкоментира възторжено Мария. — Тя е изчистена дреха със строга линия. Не изглежда безвкусна, не притиска тялото. Много е важно с какви шевици ще украсите моделите.
Габриел се усмихна. Хареса ѝ, че Мария е оценила семплата елегантност на колекциите ѝ. Очевидно бе разбрала за какво става дума.
— Имате ли желание да направите няколко проекта? С радост бих видяла как си представяте бродериите на блузите ми. Веднага ще ви покажа скици на моделите.
Млъкна, обзета от внезапно колебание. Да се осмели ли още в началото на познанството им да засегне лични въпроси? Гореше от желание да даде на Мария няколко съвета.
— Дъщерите на висшето съсловие имат предимството, че отрано ги учат да си служат с игла и конец — обясни с усмивка Мария, без да забелязва какво вълнува домакинята. — Когато бях малка, изобщо не си помислях, че един ден те ще станат много важни за мен — по-важни дори от книгите, които ми даваха гувернантките.
Габриел остана много учудена.
— Значи, обичате да четете?
— О, да! Мадмоазел Елен и мис Джун ме запознаха с френската и английската литература. Заминах за Швеция с повече от седемстотин тома в багажа. Библиотеката ми непрекъснато се увеличаваше. Загубата ѝ е сред най-тъжните ми спомени за родината.
Габриел много искаше да я попита защо Дмитрий е бил възпитан другояче, но не посмя. Още не бе дошло времето да говори за любовника си със сестра му. А и знаеше отговора. Докато Мария е отраснала в Александровския дворец, Дмитрий е бил в кадетско училище. Там са възпитавали момчетата като бъдещи военни, не в културни ценности.
— Аз също имам богата сбирка — каза Габриел и посочи високите етажерки с книги на отсрещната стена. — По всяко време можете да ползвате библиотеката ми. Или да ни дойдете на гости в Гарш. Вземайте си, каквото ви интересува.
— Много великодушно от ваша страна, мадмоазел Шанел.
— Коко. Приятелите ме наричат Коко.
Сестрата на Дмитрий стана от дивана и целуна Габриел по двете бузи.
— Много искам да станем приятелки, Коко — рече тя и отново седна. — Възхищавам ви се. Моето име е Мария.
Габриел престана да слуша. При прегръдката бе усетила невероятен аромат, макар и слаб.
— Какъв парфюм ползвате? — попита без заобикалки тя.
— О, не знам дали сте чували за него. Казва се „Bouquet de Catherine“. Създаден е специално за царското семейство.
— Това означава ли, че притежавате оригинален флакон?
Мария кимна. Видимо си пролича колко е учудена от въпросите на Габриел.
— Да, със съвсем малко парфюм. Слагам си го само при специални случаи. Харесва ли ви?
„Сега парфюмът е мой“ — щеше да каже Габриел, но премълча. Развеселена, си помисли колко отчаяно беше търсила формулата. Как не се сети да се обърне към сестрата на Дмитрий…
— Да — отговори след малко. — Много ми харесва.
— Парфюмът е един от малкото спомени за нашия стар свят, които ми останаха — призна Мария и в гласа ѝ се доловиха тъгата и носталгията, добре познати на Габриел от Дмитрий. Княгинята се погледна и добави трезво: — Както виждате, не ми остана нищо материално.
Габриел реши да изкаже мислите си на глас:
— Загубили сте всичко, знам, но не е нужно да ви личи. Според мен е голяма грешка да приличате на бедна емигрантка. Така не будите симпатия, напротив, хората ви избягват.
За голяма изненада на Габриел Мария не реагира враждебно. Точно обратното — кимна одобрително.
— Някога бях изцяло зависима от услугите на придворните дами. А през войната нямах никакво време да се занимавам с външността си. Сега мисля за дрехи само когато шия нещо за чужди хора. Вие сте права — вероятно това не е правилният начин.
— Ако искате да постигнете успех в професията, първата заповед е да изглеждате заможна.
— Благодаря ви за съвета.
Мария говореше искрено. Пролича си по открития, чист поглед. Габриел обаче веднага схвана, че сестрата на Дмитрий няма представа как да изпълни съвета ѝ на практика.
— При следващата ни среща ще поработя върху външността ви — предложи тя. — Ще ви покажа как да се обличате, за да изтъквате предимствата си, как да се гримирате. Дори дама, която не е научена да обръща внимание на себе си, може да се оправя без камериерки.
„Божичко — стресна се тя — какви ги говоря! Пред мен седи царска внучка, а аз, дъщеря на скитник, ѝ обяснявам как да живее. Е, нали все някой трябва да го направи.“