Манодората отпусна златната си ръка до тялото си и поклати глава. Изглеждаше нелепо тук, сред дърветата — бе по-скоро създание на града, което се чувстваше по-удобно сред филигранните стени на дома си или сред черното и златистото на своя храм. В тази селска обстановка се превръщаше във върколака, от когото всички се страхуваха — дебелите кожи по тялото му метяха листата зад него при всяка негова крачка. Пътеките между бадемовите дървета бяха пусти, защото вече нямаше слуги, които да се грижат за тях. А що се отнася до Рафаела и Грегорио, когато разбраха, че евреинът ще дойде в дома им, предпочетоха да отидат на пазар. Не бяха в състояние да стоят в близост до Дявола.
Манодората продължи да крачи още известно време, след което се обърна, погледна в очите Симонета и отсече:
— Шакад! — и преди да бе успяла да попита, преведе: — Бадеми! — презрителното му махване със златната ръка обясни предоволно мнението му за бадемовата горичка.
— Значи познавате тези плодове? — възкликна изненадано Симонета, но после се наруга мислено. Как е възможно такъв начетен човек да не е наясно с едни толкова прости неща.
— Разбира се, че ги познавам. Само че никога не съм вярвал, че биха могли да растат чак тук, в мразовития север.
— Топографска случайност. Предците на Лоренцо… Предците ни са ги донесли по време на кръстоносните походи и тази топла равнина в подножието на планините очевидно е успяла да допадне поне на по-горчивата им разновидност.
Той кимна, но тя не беше сигурна дали е чул думите й или не.
— На иврит ги наричаме „шакад“. Думата има дълбок смисъл — означава „бързо пробуждане“ или „очаквам“. Прекрасно олицетворение на вашето положение, не мислите ли?
Тя предпочете да не отговаря, смутена от странното му чувство за хумор.
После той продължи с по-мек тон, като че ли по-скоро на себе си:
— В Палестина цветовете се появяват още през януари, възвестявайки пробуждането на цялото мироздание. Много красиви цветове, в бяло и розово.
Симонета схвана, че странният й спасител вече не беше при нея, а някъде далече на Изток.
— Жезълът на Аарон е бил всъщност бадемова клонка, а плодовете на бадема са сред избраните за украсяването на златния свещник на скинията. Евреите и до ден-днешен носят цъфнали бадемови клонки в синагогата на големите си празници.
Симонета предпочете да замълчи, за да не издаде невежеството си относно тези ритуали. Почти всяка дума й звучеше непознато — изобщо не бе в състояние да проумее значението на подобни обичаи. Но Манодората приключи с емоционалното си отклонение и премина към деловите въпроси.
— А събирате ли тези бадеми? Използвате ли ги по някакъв начин?
Симонета сви рамене и отговори:
— Преди слугите ги беряха през есента и ги складираха в избата, където някога държахме съкровищата си — тук се усмихна, спомнила си една история, която реши да разкаже на госта си. — Преди години една прислужница и един прислужник се влюбили един в друг по време на беритбата на бадеми. Казвали се Орсолина и Джузепе. Набрали си малко плодове и приготвили от тях сладки, наречени „амарети“, за да ги подарят на кардинала на Милано. Поднесли му ги в църквата на Сароно, за да благослови съюза им — усмивката й угасна, припомнила си собствената сватба в същата тази църква — щастлив съюз, от който вече не бе останало нищо. Вдигна очи към Манодората, за да провери дали не е разчел мислите й, но той имаше отнесено изражение и тъжна усмивка.
— Е, за настоящия кардинал обаче не мисля, че някой ще се сети да направи сладки.
— Какво искате да кажете? — попита тя.
— Нищо — отвърна евреинът, вече дошъл на себе си. — Просто ми хрумна. Моля, продължете, слушам ви!
Тя предпочете да остане само на делова тема и продължи:
— Бадемите могат да бъдат осолявани и прибирани в качета или пък използвани за овкусяване на месо и сладки. Англичаните правят от тях един деликатес, наречен „марципан“. Могат да бъдат консумирани и в естествения им вид, разбира се.
— Достатъчно хранителни ли са? Имат ли приятен вкус или някакви медицински качества?
Симонета протегна ръка и откъсна един бадем. Свали умело зелената му черупка с ловджийския си нож и го поднесе на госта си.
— Ето, опитайте сам, синьор!
Манодората огледа неуверено плода, а после го пое с нормалната си човешка ръка. Постави го в устата си и започна да го дъвче. Но после изражението му се промени и той извади една копринена кърпичка от джоба си и деликатно изплю остатъците от бадема в нея.