— В името на Яков, има вкус на дърво!
Симонета се усмихна и рече:
— И аз си помислих така, когато преди години опитах за първи път бадем. Но имат един особен вкус, след като се подъвчат още мъничко.
Манодората свали ръкавицата си със зъби и започна да души останките от плода, очевидно не особено убеден в положителните страни на този деликатес. После изрече властно:
— Заведете ме у дома си! Искам да огледам счетоводните ви книги и скиците на имотите ви.
Симонета сведе очи. Беше обещала на Рафаела, че ще посрещне евреина в градината и няма да го пуска в къщата — слугинята й се ужасяваше, че ако евреинът прекрачи прага им, къщата ще бъде прокълната. Беше й обещала това по-скоро в името на спокойствието си и изобщо не вярваше на суеверията и предразсъдъците на тази проста жена, но пък имаше обичая да спазва обещанията си. Затова предпочете да смени темата, вместо да ядосва госта си.
— А какво ще кажете за тези дървета и плодовете им? Има ли някаква полза от тях?
— Може би — отговори Манодората. — Но както виждам, имате достатъчно акри земя под тях. Ако се прочистят и се засадят маслини, ще ви донесат много пари. Лозя няма смисъл да се засаждат, защото са необходими твърде много години, докато израснат и започнат да дават достатъчно плод. Иначе дървеният материал от тази горичка изглежда добър — може да бъде насечен и продаден за дърва за огрев или пък за онези военни машини, които засега като че ли млъкнаха, но които няма начин да не се завърнат.
Симонета се загледа с много тъга в обречените дървета. Протегна дългите си пръсти и погали ствола на най-близкото. То потрепери лекичко под ръката й и отрони няколко сълзи роса. Щеше да й бъде непоносимо да ги гледа как падат под ударите на брадвите — бадемите се бяха превърнали в неразривна част от наследството на Кастело. Те бяха част и от самото име на Ди Сароно — дори семейният герб носеше три бадема. А после си спомни, че тъкмо тези отличителни знаци бе носил Лоренцо при смъртта си. Болката в гърдите й стана толкова остра, че тя сграбчи здраво ствола на дървото, докато не усети и болката в дланта си. Лоренцо! Какво ли щеше да кажеш, ако знаеше какво ми предлагат?!
Когато заговори, тонът й излъчваше лекота, която успешно прикриваше истинските й чувства.
— Древните гърци имат една легенда за красивата принцеса Филида, която се влюбила във войник на име Демофонт. В деня на сватбата си го чакала пред олтара, но той не се появил. Продължила да го чака на същото място години наред да се върне от войните, но накрая се обесила на едно бадемово дърво — тук Симонета си спомни, че по едно време и тя бе мислила да избере пътя на самоубийството. — В знак на съчувствие към ориста й боговете превърнали Филида в същото онова клонче, на което се обесила. Когато изпълненият с угризения Демофонт се завърнал, заварил Филида, превърната в дърво без листа и без цветове. Прегърнал дървото и то автоматично се разлистило и разцъфтяло, с което доказало, че дори смъртта не е в състояние да победи любовта и вярата. И до ден-днешен в земята на гърците бадемовото дърво е символ на надеждата.
Манодората се загледа втренчено в нея и постепенно странните му сиви очи омекнаха.
— Долавям в тази приказка едновременно истина и лъжа. Съпругът ви няма да се завърне, но смъртта му няма да може да победи любовта и вярата в него. Никой не знае това по-добре от моя народ! — той отново потъна в мисли, а после обърна гръб на горичката и се насочи нагоре по пътеката към къщата, като я подкани: — Хайде, елате! В замяна и аз ще ви разкажа една приказка.
Симонета тръгна до него, заслушана в разказа му.
— Много далече и много отдавна имало една крепост, наречена Масада. Била построена от цар на име Ирод — същият, който във вашите свети писания искал смъртта на човека, когото вие наричате Исус. Крепостта била изключително здрава, но също така и много красива. Била разположена на планина, която гледала към един затворен сред сушата океан, наречен Мъртво море. В продължение на много години била римски гарнизон, докато не била превзета от хора, познати като зелоти.
— Евреи ли? — попита Симонета.
— Евреи. Когато град Йерусалим паднал в ръцете на римляните, зелотите потърсили убежище в Масада. Римляните отвърнали, като обградили крепостта. Зелотите се били храбро, но не били в състояние да сторят нищо срещу могъществото на Рим. Разбрали, че краят им наближава. Водачът им Елиезер бен Яир заповядал всички зелоти да бъдат убити. Избрал десетина, които да убият останалите, след това един от тези десет, който да убие другарите си и накрая да се самоубие.