Бернардино се вторачи невярващо в нея. Тя вдигна към него пръстена на своя сан и той се приведе, за да го целуне. Докато устните му се приближаваха към пръстена, не пропусна да го огледа. Представляваше червен кръст от бохемски гранат. Имаше цвета на топла кръв, но при досега до устните му се оказа студен като камък. А той си мислеше, че само по-възрастни дами се стремят към подобни отличителни знаци.
С невероятна прозорливост тя изрече:
— Сигурно сега си мислите, че съм твърде млада, за да заемам подобен пост.
— Извинете — сведе очи Луини. — Аз просто… така де, мислех си… — запелтечи, — че жена като вас… ами, по света има много неща, които да се видят… — пое си дъх. — Мислех си, че жените влизат в монашеските ордени само като овдовеят или… — не довърши.
Абатесата го спаси от конфузното положение, като се усмихна отново и отбеляза:
— Но когато Бог реши да ви призове, може да го направи на всякаква възраст, синьор! Влязох в този манастир преди цели четири години — по същото време, когато нашият господар, херцог Франческо II Сфорца завладя отново този град. Ритмите на живота, които важат за останалите жени — възраст за брак, възраст за раждане на деца и така нататък, не значат нищо за мен. Аз разпределям живота си според ритъма на каноническите часове, а годината ми минава според Божия календар.
— Сестро Бианка — осмели се да отвърне на усмивката й Луини, — имате ли нещо против да продължа работата си? Трябва да уловя момента, когато ме осени, а днес като че ли имам подходящото вдъхновение!
Абатесата се приближи и отбеляза:
— Да, вижда се. Върви много добре. Много прилича на него.
Луини се обърна и продължи да рисува. По-скоро усещаше, отколкото виждаше, че абатесата стои зад него и гледа. Това му напомни за Анселмо в църквата в Сароно и го накара да се усмихне. По едно време абатесата попита:
— Нали нямате нищо против да ви погледам?
— Обикновено не ми е приятно. Но в дадения случай нямам нищо против, защото ми напомняте за един друг човек, който много обичаше да ме наблюдава така, както вие сега. Той също беше свят човек като вас.
— Сигурно е бил запленен от дарбата, която Бог ви е дарил. Не е никак малко нещо да можете да накарате даден човек да се появи на стената така, сякаш наистина е в помещението! Пък и за нас, светите хора, не е обичайно да виждаме всеки ден пред нас да се ражда чудо, нищо че непрекъснато четем за чудесата на светците. Сигурно сме се излъгали, че времената на чудесата са минали. Обнадеждаващо е да знаеш, че това изобщо не е така!
Днес Бернардино бе забравил обичайната си арогантност. Под погледа на абатесата той се почувства недостоен за комплимента, затова се огледа за опорна точка, в която да се захване. Погледът му падна върху човека, когото рисуваше.
— Какъв човек е вашият покровител? Изглежда ми много достоен и благороден.
— Той е войник, поет и още много други неща — беше бързият отговор. — Освен това е много набожен, заради което държеше да бъде нарисуван така, както сега го рисувате — коленичил за молитва. Смята, че нашата скромна общност може би най-ефективно от останалите би могла да предаде силата на вярата на миряните от Милано. Ето, виждате ли? — и посочи с ръка ограничителната стена. — Тази стена отделя Залата на монахините от Залата на вярващите, в която се намираме с вас сега — устните на Бернардино се изкривиха от иронията на това наименование и неговото присъствие точно в тази зала, но абатесата продължи: — Влизането и излизането става само през тайните врати в страничните параклиси. На сестрите е забранено да минават отсам, както и на миряните — да влизат в нашата манастирска зала. Ние с вас сме единствените изключения от това правило — защото вие трябва да навлезете в моя свят, а аз трябва да изляза във вашия. Въпреки това всички следваме заедно литургията. Ето там! — посочи нагоре. — Виждате, че стената не стига до тавана — целта е миряните да могат да чуват песните ни. — А тук — посочи двете малки решетки, скрити в панелите на стената — тези решетки ни позволяват да вземаме участие в най-свещените части от литургията — през тази малка врата откъм страната на евангелието можем да наблюдаваме издигането на нафора, а през тази решетка от страната на причастието можем да се прекланяме пред нашия Бог Отец — усмихна се отново с лъчезарната си усмивка. — Заради тази голяма вяра и заради факта, че всички я споделяме, нашият покровител подкрепя нашия орден и целия манастир на свети Мавриций.