Тук Луини си спомни за историята, която Анселмо му бе разказал за този светец. Даде си сметка, че старият му приятел му липсва.
— Защо синьор Бентиволио почита точно свети Мавриций?
— Защото синьор Бентиволио е служил като кондотиере11 при швейцарците по време на битката при Новара. А в Швейцария свети Мавриций е на голяма почит — в Агаунум има огромна църква, посветена на него. Знаете ли историята му?
Бернардино се канеше да отговори положително, но тъй като Анселмо много му липсваше, а и абатесата му напомняше донякъде на него, отговори нещо съвсем различно:
— Защо не ми я разкажете, стига да имате време, разбира се?
— Легендата разказва, че по време на управлението на Тетрархията на съимператорите Диоклециан, Максимин, Константин и Галерий, в Горен Египет имало римски легион, познат като Тиванския легион — започна тя. — Той наброявал 660012 мъже, всички до един християни, командвани от офицер на име Мавриций.
Гласът й беше толкова музикален, че историята сякаш оживя. Бернардино никога досега не бе срещал подобна дарба — дарбата да помогнеш на слушателя буквално да види разказа ти. Вече му ставаше ясно как тази дарба й помага в нейното призвание, защото всеки, който я чуеше да разказва или да чете откъс от Светото писание, нямаше начин да не повярва на всяка дума. Художникът се обърна, за да я погледне, а след това вдигна очи към празната стена над главата й. И пред очите му голата стена отгоре, това огромно сиво пространство, започна да се затопля в цвят и да приема форма с всяка нейна следваща дума. Наложи му се да примигне, за да пропъди римския легион, който тръгна в боен марш над главата на сестра Бианка.
— В Лето Господне 286-то легионът бил част от формирование, водено от Максимин, което имало за задача да потуши бунта на християните в Галия. След като бунтът бил усмирен, Максимин издал заповед, че цялата му армия трябва да присъства на жертвоприношенията — включващи убийството на християни с цел умилостивяване на римските богове — за да може мисията им да бъде доведена до окончателна победа — Бернардино притисна слепоочията си, усещайки кръвта и долавяйки писъците на умъртвяваните човеци. — Само Тиванският легион се осмелил да откаже да участва в този ритуал. Легионът се оттеглил и си издигнал лагер близо до Агаунум.
Максимиан побеснял от неподчинението на Мавриций и заповядал всеки десети човек от легиона му да бъде екзекутиран.
— Значи Мавриций и хората му си седели спокойно, нищо че всеки десети от тях трябвало да умре? Че кой би сторил подобно нещо? Кой би проявил подобна храброст или по-точно — подобна глупост?!
— Човек, който искрено вярва, че онова, което прави, е правилното. Наказанието било изпълнено, но легионът пак отказал да присъства на ритуала. Максимиан се вбесил още повече и наредил повторно унищожение на всеки десети човек. А когато Мавриций и легионът му продължавали да отказват да присъстват на жертвоприношенията, императорът заповядал и всички останали да бъдат екзекутирани. Мъжете не се съпротивлявали — отишли на смърт, напълно убедени, че ще станат мъченици.
— И всичките умрели?! Всички до един?! Шест хиляди и шестстотин човека?!
— Всеки един от тях бил индивидуално посечен, в това число Мавриций и неговите подофицери. Онези от членовете на легиона, които не били в лагера край Агаунум, били издирени и също обезглавени.
Бернардино поклати глава. Сцената пред вътрешния му взор вече бе напоена с кръв — цял легион от мъченици, паднали мъртви на бойното поле.
— Каква загуба… — промърмори тъжно.
— Защо да е загуба? — погледна го меко сестра Бианка. — Те са вярвали достатъчно силно в нещо, за да умрат за него! Вие може и да си мислите, че не вярвате в нищо — погледна го право в очите, — но трябва да знаете, че всеки вярва в нещо. Не е ли истина, синьор, че и вие вярвате в нещо или някого достатъчно силно, та да умрете за него?
Бернардино замълча за момент, защото вече наистина имаше един човек, за когото би дал живота си, без да му мигне окото. И въпреки това не се предаде толкова лесно.
— И какво добро е произлязло от тази саможертва?
Абатесата махна с ръка и отговори:
— Този манастир е съграден в негово име и предоставя убежище на голяма част от бедните и нуждаещите се в Милано. И не само този манастир — редица други са изградени в чест на светеца. Нашият покровител е на моето мнение — че това е история за надеждата. Надеждата и вярата не умират, както не умира и любовта. Върху гроба на свети Мавриций е издигната църква. Тук синьор Бентиволио прави същото.
12
Според някои източници — 6666, но тази версия вероятно има връзка с християнската идея за дяволското число. — Б.пр.