— Питам се — чу дрезгавия глас на сестра Концепционе над рамото си — какво ли ще да има в тази свята книга, което да предизвика този особен шум, излязъл от устата ви? — но се усмихна и той й върна усмивката, не особено убеден дали може да бъде откровен, без да я обиди.
— Ами питах се… — запелтечи — така де… Питах се дали приемате тези разкази за чиста монета? Вярвате ли, че Господ наистина е изгасил лично огъня под краката на Лучия? Защо ми се струва, че по-вероятно е в този ден просто да е рукнал дъжд?
— О, да. Мъченицата от Сиракуза — изгъгна Концепционе с глас, сух като пергамент. — Естествено, че е била спасена от времето, но не е ли Нашият Небесен Отец онзи, който прави времето и който решава настроенията му?
Бернардино сви рамене и се осмели да зададе следващия си въпрос:
— Тогава защо Господ не е спасил Лучия и от меча? Защо не е спасил и очите й?
— Понякога става така, че някоя душа се отдава на мъченичеството, така че да се поучим от страданието й. Нашият Господ Бог може би е спасил Лучия от една съдба, така че да я дари с друга. Но пък света Аполония — тук тя се приведе и обърна на съответната страница, за да му покаже — съвсем доброволно скочила в кладата, предпочитайки да умре, вместо да богохулства срещу името Христово!
— Сериозно? — ахна ужасено Бернардино. — Съвсем сама и по собствено желание? И никой не я е принудил?
Концепционе заклати глава толкова силно, че черната й колосана забрадка едва не падна. После поясни:
— Тази египетска мъченица е била подложена на големи страдания от Домиций, неговите войници и тълпите — всичките й зъби били изтръгнати и челюстта й е била счупена, затова обикновено я обрисуват с клещи за вадене на зъби, с които са я изтезавали. Но да, наистина е скочила на кладата доброволно. А когато вие нарисувате Аполония с изтръгнатите зъби или Лучия с извадените очи в нашия параклис долу, страданията им ще отведат редица други души към Бога.
Бернардино пак поклати глава и смотолеви:
— Ами Агата? — попита и обърна страницата и позлатеният й ръб проблесна под слънчевите лъчи, нахлуващи през прозорците. — Нали са отсекли гърдите й! Защо Господ не е спасил и нея от тази съдба, от загубата на самия символ на женствеността, а?!
— Синьор Луини — започна високата монахиня — не Господ е пратил тези страдания на въпросните свети жени, за които четете! Изтезанията им са дело на човеците! Елате с мен, ако обичате!
И бавно, с крачки, които издаваха неопределена преклонна възраст, библиотекарката поведе Бернардино надолу по стъпалата, докато не излязоха във вътрешния двор. После се обърна и посочи към постройката, от която бяха излезли — кръглата червена кула.
— Тази кула не е издигната заедно с манастира — много по-стара е. Това е кулата на стария римски цирк, построен по времето, когато императорът направил Милано столица на Западната Римска империя. Тук, където сега стоим с вас и където ние, сестрите, четем и провеждаме богослуженията си, отглеждаме целебните си билки, е било арена на кървав спорт и на смърт. Тук е бил центърът на забавленията на безбожниците римляни. Лучия е станала мъченик по време на гоненията на Диоклециан, Агата — по време на преследванията на Деций. Страданията, които са изтърпели, са им наложени от смъртни хора, от езичници, повечето от тях могъщи мъже на своето време, царе и императори. А точно тази кула е била затвор за първите сред християнските мъченици — Жервас, Протас, Набор и Феликс. Тук, в този цирк, са обикаляли колесници и са се били гладиатори за удоволствие и наслада на император Максимин.
— Максимин ли? — извика Бернардино, спомнил си нещо.
Сестра Концепционе извърна към него влажните си старчески очи и рече:
— Да, същият. Чували ли сте за него?
— Да — кимна художникът, спомняйки си разказа на абатесата. — Именно той е превърнал в мъченик свети Мавриций. Убил е шест хиляди и шестстотин мъже.