— Турноми! — извика той. — Имаме гост.
Тесме се застави да бъде спокойна. Даваше си сметка, че бе дошла при гхайрога, защото не искаше повече да е сама и че полусъзнателно бе фантазирала, че би могла да му помогне да направи фермата си, да споделя живота и леглото му, да изгради с него истински взаимоотношения. Дори за миг си бе представила, че отива с него на север, в чудесния Дулорн, за да се срещне със сънародниците му. Тя знаеше, че всичко това е глупаво, но въпреки това и се бе струвало осъществимо, до момента, когато разбра, че Висмаан вече не е сам. Опита се да се овладее, да се държи топло и дружелюбно, да прикрие всички признаци на съперничество…
От къщата се появи едно същество, почти напълно еднакво с Висмаан — също толкова високо, със същата люспеста, блестяща кожа, същата змиеподобна коса… Между тях имаше само една видима разлика, много странна при това — по гръдния кош на женския гхайрог се поклащаха цилиндрични гърди, поне дузина, на чиито върхове имаше тъмнозелени зърна. Тесме потрепери. Висмаан и беше казал, че гхайрогите са бозайници и при вида на женската това едва ли би могло да се отрече, но тези чудати гърди усилваха още повече впечатлението, че е влечуго — при това някакъв странен и непобиращ се в ума хибрид. Тесме погледна смутено едното и после другото същество пред себе си.
— Това е жената, за която ти говорих — каза Висмаан. — Тази, която ме намери, когато счупих крака си, и която ми помогна да оздравея. Тесме, това е Турноми.
— Добре дошла при нас — каза женският гхайрог тържествено.
Тесме промърмори някакви думи на възхищение от постигнатото от тях. Сега искаше единствено да избяга веднага, но нямаше как да го направи — беше дошла на гости на съседите си в джунглата и те настояваха да се спазят любезностите. Висмаан я покани да влезе. Какво ли щеше да последва? Чаша чай, купичка вино, тхока или печен минтун? В къщата нямаше нищо, освен маса, няколко възглавнички и някакъв странен голям плетен контейнер, поставен върху трикрак стол в далечния ъгъл. Тесме го погледна с крайчеца на окото си и веднага се обърна на другата страна, защото и се стори, без да знае защо, че не е уместно да проявява любопитство към него. Но Висмаан я улови за лакътя и каза:
— Ела да ти го покажа. Погледни.
Тя надникна вътре.
Беше инкубатор. Върху гнездо от мъх бяха сложени десет или дванадесет кръгли ципести яйца, яркозелени на червени точици.
— Първото ни дете ще се излюпи след по-малко от месец — обясни Висмаан.
Главата на Тесме се замая. По някакъв начин това откровение на чуждоземеца я накара да изтръпне и подчерта разстоянието между нея и тези същества, както нищо друго — нито втренчените му немигащи очи, нито змиеподобната му коса, нито докосването на кожата му до голото и тяло, нито изумителното усещане, когато се движеше в нея. Яйца! Люпило! И Турноми вече беше пълна с мляко, за да ги кърми! Тесме си представи десетина малки гущерчета, прилепнали за многото гърди на тази самка и я обзе ужас — застана неподвижно, без дори да диша, в продължение на един безкраен миг, след това се обърна и побягна навън, после надолу по склона, през канавката за отводняване, направо през (за това си даде сметка твърде късно) току-що засадената нива и нататък във влажната, пълна с изпарения джунгла.
8.
Не знаеше колко време е минало, преди Висмаан да се появи на вратата и. Животът и се бе превърнал в неясна поредица от ядене и спане, плач и треперене, и можеше да е минал ден, може би два, можеше да е минала седмица или месец. И ето го — той мушна глава през вратата на колибата и и я извика по име.
— Какво искаш? — попита тя, без да става.
— Да поговорим. Имам да ти кажа някои неща. Защо си тръгна толкова внезапно?
— Има ли някакво значение?
Той приклекна до нея. Ръката му се опря внимателно на рамото и.
— Тесме, дължа ти извинение.
— За какво?
— Когато си тръгнах оттук, аз не ти благодарих за нещата, които направи за мен. С моята партньорка се помъчихме да си обясним защо си тръгна така неочаквано и тя ми каза, че си ми ядосана, но аз не разбирам защо. Двамата с нея премислихме всички възможни причини и когато и разказах как се разделихме, Турноми ме попита дали съм ти казал колко благодарен се чувствам затова, че ми помогна. Аз не го направих, просто не знаех, че трябва да постъпя така. Затова дойдох при теб. Тесме, прости ми за грубостта, за невежеството ми.