— Катикаун… Бизферн… Домгрейв… Бйелк… толкова много селца, Виган! И защо им е на тези хора да живеят тук, не мога да разбера.
— Казват, че земята тук е плодородна, сър. И климатът е много мек, за тази северна област.
— Мек? Може би… Ако не ти пречи, че половин година не капва капка дъжд… — Еремойл се прокашля. Струваше му се, че чува далечното пращене на огъня във високата до коляно трева. В този край на Алханроел валеше през цялата зима, и почти никак през лятото — доста неудобно за фермерите, би си помислил човек, но очевидно те се бяха справили с проблема, като се вземеше предвид колко техни поселища бяха изникнали по склоновете на тези хълмове надолу из долините, простиращи се до морето. Сега беше средата на сухия сезон и легионът се печеше под лятното слънце от месеци — суша, суша, суша… И напуканата пръст хрущеше под краката и се пукаше още повече, зимната растителност бе залиняла и увехнала, храсталаците с дебели листа се бяха свили и чакаха. Идеално време да се подпали всичко и да се притиснат упоритите врагове до брега на океана или да се натикат в него! Но не биваше да се жертват хора, не биваше… Еремойл погледна списъка си.
— Чикмоге… Фуале… Даниуп… Мичиманг… — Отново вдигна глава и попита лейтенанта: — Виган, какво смяташ да правиш след войната?
— Семейството ми притежава земи в долината Глейдж. Предполагам, че отново ще стана фермер. А вие, сър?
— Домът ми е в Стий. Бях инженер… Аквадукти, канализация и други такива. Отново мога да се занимавам с това. Кога за последен път беше в Глейдж?
— Преди четири години — отговори Виган.
— Аз от пет не съм ходил в Стий. Участвал си в битката за Треймон, нали?
— Раниха ме. Леко.
— Някога убивал ли си метаморф?
— Да, сър.
— Аз не — каза Еремойл. — Нито веднъж. От девет години съм войник, но не съм убил никого. Естествено, аз съм офицер… предполагам, че не ме бива за убиец.
— Никой от нас не го бива за това — отвърна Виган. — Но когато тръгнат срещу теб и променят формата си по пет пъти в минута, с нож в едната ръка и брадва в другата… Или ако знаеш, че са нападнали земите на брат ти и са избили семейството му…
— Това ли се е случило с теб, Виган?
— Не с мен, сър, но на много други. Жестокостите… Но няма нужда да ви казвам това.
— Да, наистина няма нужда. Как се казва това село, Виган?
Лейтенантът се наведе над картата.
— Сингастерин, сър. Буквите са малко размазани, но това пише. Има го в списъка ни. Ето тук. Предупредили сме ги завчера.
— Струва ми се, че вече сме предупредили всички.
— И аз мисля така, сър.
Еремойл сгъна картата, прибра я и отново погледна на запад. Между огъня и недокоснатите хълмове на юг от него имаше ясно видима граница — тъмнозелена, потънала в растителност. Но листата на тези дървета бяха сухи и мръсни от липсата на дъжд и щяха да горят като барут, когато ги достигнеше огънят. От време на време виждаше пламъци — малки ярки отблясъци, сякаш следи от светкавица. Но той знаеше, че това е оптическа измама от далечината — всеки от тези малки отблясъци всъщност беше внезапното пламване на цял нов район и огънят, разнасян не само от летците но и от вятъра, продължаваше да унищожава горите оттатък Хамифлю.
— Дошъл е куриер, сър — каза Виган.
Еремойл се обърна. Един висок млад мъж в потна униформа беше слязъл от седлото и го гледаше неуверено.
— Е? — попита Еремойл.
— Изпраща ме капитан Ванайл, сър. Долу в долината имаме проблем. Един заселник не желае да се евакуира.
— По-добре е за него, да го направи — сви рамене Еремойл. — От кое село е?
— Между Катикаун и Бизферн, сър. Притежава доста земя. Казва се Катикаун. Айбил Катикаун. Казал на капитан Ванайл, че предците му са получили земята си направо от понтифекс Дворн, че живеели на нея от хиляди години и че нямал намерение да…
Еремойл въздъхна и каза:
— Не ме интересува от кого е получил земята си. Утре ще опожарим целия район и ако не иска да се изпече жив…
— Той знае това, сър.
— И какво иска да направим? Да накараме огъня да заобиколи фермата му? — Еремойл махна нетърпеливо с ръка. — Евакуирайте го, независимо какво смята да прави или да не прави.
— Опитахме, сър — възрази куриерът. — Въоръжен е и заяви, че ще се съпротивлява. Каза, че ще убие всеки, който се опита да го прогони от земята му.