Л. С. Хилтън — Маестра: Ултима #3
На Майкъл Плат — с благодарност
Пролог
Вечерта преди търга прекосихме града, хванати за ръка. Лондон изглеждаше преобразен. Беше необичайна, мека нощ, светлините по крайбрежната улица образуваха фосфоресциращи отражения в реката, неподвижните сенки под натежалите летни дървета в парка „Сейнт Джеймс“ бяха аметистови.
По-късно в спалнята ни, когато той ме целуна, усетих следа от уханието си по устните му. Не светнах лампата, просто отворих прозореца. Исках да почувствам преломния момент, когато сладкият, мръсен въздух на Лондон докосне топлата ми кожа. Възседнах лицето му, усещайки как езикът му разтваря устните на вагината ми. Бавно се наведох назад, извивайки се към върха на пениса му, ръката му стискаше напрегнатата ми шия, огънатото ми тяло замря в очакване, задържахме се така, преди да ме обърне настрана, така че краката ми легнаха на гърдите му. Той целуна вътрешната страна на глезена ми, когато се плъзна вътре в мен, движейки се леко, разперил пръстите си върху корема ми.
— Ti amo, Джудит. — Обичам те.
— Покажи ми.
— Къде го искаш?
Исках го навсякъде.
— Искам го във вагината ми. Искам го в косата, в гърлото, по кожата, в задника ми. Искам всяка капка. Искам да те изпия, искам да пия спермата ти.
Той отново ме обърна и ме постави на четири крака с ръце върху таблата на леглото. Сграбчи китката ми, изви я зад гърба ми, бутна ме напред върху възглавниците и проникна в мен с цялата си тежест, само с един силен тласък. Разтворих краката си по-широко, предлагайки му мократа цепнатина между тях.
— Отново?
Още веднъж.
— Отново?
Той коленичи назад и плъзна пръст в мен, после два, след това три.
— Искам да те чуя да молиш за него. Хайде. Моли за моя член.
— Моля те. Не спирай. Трябва да ме чукаш. Моля те.
— Добро момиче.
Бях толкова мокра, че усетих как членът му се плъзга, влизайки отново в мен, пресегнах се под бедрото си, за да обхвана стегнатите му топки, а той все по-бързо и по-бързо тласкаше в червената ми сърцевина, докато не свърших с едно рязко, конвулсивно ахване.
— Сега! Обърни се и отвори уста.
По-късно докоснах лицето му в тъмнината, целунах клепачите му, краищата на устата му, сладката падинка под ухото му.
— Може ли да те попитам нещо? — Бях заровила лице във врата му, устните ми докосваха познатия пулс.
— Каквото пожелаеш, любов моя.
— Кога по-точно планираше да ме убиеш?
Пулсът му не се ускори. Никакво напрежение, никаква реакция. Той се обърна, опрян на лакът над мен, и покри с устата си моята, целувка с топло обещание за болка.
— Утре, скъпа. Или може би вдругиден.
Част първа
1
Шест месеца по-рано
Досега не бях идвала в Южна Италия и както изглеждаше, посещението ми щеше да бъде кратко и последно. Главно защото инспектор Ромеро да Силва от Guardia di Finanza[1] беше насочил пистолета си към сърцето ми. Стояхме на морския бряг някъде в Калабрия; по-точно върху бетонна платформа, изградена в бурното, злокобно море. Ръждясал кораб с контейнери, подобен на кутия, беше закотвен на около сто метра навътре и беше свързан с дебела каучукова тръба към ниската кубична постройка на пречиствателната станция до нас. Помислих дали да заплувам към него, но Да Силва вече ме информира, че теченията ще ме довършат, ако той не го направи. И макар че през последните няколко часа бях разбрала, че способността на Да Силва да води двойствен живот ме караше да изглеждам като аматьор, му повярвах. От друга страна, рискът ми доставя удоволствие. Над рамото му виждах нещо, което Да Силва не можеше да види — как един мъж се приближаваше бавно и целенасочено към нас по плажа. Съмнявах се, че е случаен минувач, тъй като държеше автоматична пушка.
— Или всичко ще свърши тук, или ще се върнеш с мен и ще видим дали можем да работим заедно.
Гласът на Да Силва беше толкова уверен, колкото и ръката му върху пистолета.
— Да работим заедно? — просъсках аз.
Тогава можех да помисля за всичко, което бях направила, за всичко случило се, довело ме дотук, за всичко, което съм била, и всичко, в което се бях превърнала. Но не го направих.
— Давай тогава — отговорих. — Направи го. Хайде, действай.
Когато се чу изстрелът, Да Силва изглеждаше по-изненадан от мен, но все пак за втори път през седмицата някой се опитваше да ме убие. Куршумът не беше от каракала на Да Силва, който все още беше уверено насочен към гърдите ми, а дойде отзад, от плажа. Бавно, без да променя позицията си, Да Силва обърна глава, за да види фигурата в подножието на скалата. Човекът беше стрелял във въздуха — за предупреждение. Изкушавах се да посоча, че поне някой от нас тук не се шегува, но моментът не беше подходящ. Можех да усетя лекия мирис на барут, издигащ се към мрачното, стоманеносиво декемврийско небе.
1
Агенция към Министерството на икономиката и финансите в Италия, част от въоръжените сили, която се занимава с финансови престъпления и контрабанда. — Б. пр.