Разговорът очевидно беше приключил. Да Силва ме изведе бързо от стаята, крачолите на анцуговото ми долнище се развяваха над ужасните ми мокасини. Не можехме ли бързо да се отървем и от моя тоалет, след като щяхме да работим заедно? Мисълта ми беше прекъсната от трясъка на вратата на спалнята. Може би изпитах мъничко съжаление, че Деян не си направи труда да каже довиждане.
Да Силва ме отведе в трапезарията. Притесненият мъж беше оставил салата, хляб и чиния с наденички. Направих си още един сандвич и го погълнах.
— Дали ще има пудинг? Кетърингът в онази дупка, в която ме държеше, не го биваше особено.
Да Силва се хранеше по-деликатно, белейки парче краставица.
— Наистина ли не ти пука за майка ти?
— Защо питаш? Искаш потвърждение, че съм безчувствено психо, за да не изглеждаш като безволев глупак ли?
Да Силва разтри основата на носа си. Имаше красив нос.
— Винаги ли говориш толкова много? Виж, как да ти обясня? Относно нашата работа. Не става дума само за пари. Нещата се правят по определен начин — има установени правила. Наясно си, че господин Ражнатович е много богат. Но ако позволява да не му плащат и да не му се подчиняват, ще изглежда слаб. Което ще навреди сериозно на бизнеса.
— Значи цялото представление е демонстрация на сила?
— Не съм сигурен, че това е най-подходящата дума. Хората на господин Ражнатович често работят между Албания и Италия. Един от тях показал прекален ентусиазъм, когато чул за неотдавнашното ни недоразумение. Съгласихме се, че е важно той да бъде посочен за пример на колегите си. Също така на господин Ражнатович му беше удобно да се срещне лично с теб в Албания.
— Всичко е ясно — набодох неузрял домат.
— Е… за майка ти?
— Учихте ли Данте в училище? Трябва да сте го учили, ти си италианец.
— Не си падам по поезията.
— В Ад Данте запазва деветия кръг на ада за предателството. Има един вид ВИП зона за хора, предали любовта и доверието.
Да Силва ме погледна по същия начин, както когато бях започнала да дрънкам за хеликоптерите.
— Майка ти те е предала? — попита той бавно.
Как бих могла дори да започна да разказвам на някого за майка си? Особено на Да Силва?
— Няма значение. Майка ми е алкохоличка. Тя никога не се е интересувала от мен, никога не се е грижила за мен. Нищо не й дължа.
— Аз… съжалявам.
— Не, не съжаляваш. Както и да е, нямаме ли си работа? За мен от много по-голямо значение е да разбера какво се случва, отколкото да говорим за майка ми.
— Ще научиш, когато му дойде времето.
— Ъ-ъ. Сега сме отбор, забрави ли? Партньорът ти Деян каза така, а по всичко личи, че той е шефът.
Идеята, която ме осени — дори бих го нарекла вдъхновение — ме завладя толкова силно, че почти не обръщах внимание на сюрреалистичната ситуация.
— Не бих отказала цигара.
Подобно на всички изискани удоволствия, от първоначалния вкус ми се догади, но след това всяко вдишване водеше до екстаз.
— Е, Ромеро, какво следва? Кога започвам?
— Каза, че искаш да видиш човека, който ще го направи?
— Да.
— В такъв случай — ще се върнем в Калабрия.
— Каква радост.
Мислех, че не вярвам в съдбата, но двамата с Да Силва очевидно ни свързваше някакво кармично число. Толкова много трупове, толкова много призраци. Започвахме да изглеждаме като последните оцелели, така че вероятно бихме могли да бъдем и приятели.
4
Новата ми квартира беше значително по-прилична от бараката. Апартаментът за младоженци в Grand Hotel President в Сидерно. Когато пристигнахме късно вечерта, хората на Да Силва вече се бяха погрижили да имаме всичко необходимо. Освен малката чанта, която си бях приготвила във Венеция, мислейки, че ще лежа в затвора, тук бяха и вещите от апартамента ми на Кампо Салта Маргерита, включително лаптопът и телефоните ми, бижута, дрехи, бельо, тоалетни принадлежности, екипът за тичане, книгите ми за изкуство. Със задоволство отбелязах, че не са се поддали на изкушението да включат и части от Алвин.
— Ще ти бъде ли удобно тук? Ще съм в съседната стая, докато работиш.
— Не смятах да започвам тази вечер. Поуморена съм от смъртните заплахи и всичко останало.
— Искам да кажа, че ще бъда тук, докато се подготвяш.
— През цялото време? — попитах невярващо. — Ами на Коледа? Франческа и децата няма ли да ти липсват? Джовани и Джулия ще бъдат неутешими, ако татко не си е вкъщи. А работата — какво ще стане с редовната ти работа?
Да Силва прелистваше безцелно илюстрациите на биографията на Сутин.