Тичането на следващата сутрин ми се отрази страхотно след дните, които прекарах в изолация. Завих надолу от хотела към брега, втурвах се в спринт на всеки стотина метра, усещах как мускулите ми се разтягат и раздвижват. Не се учудих, че на връщане се натъкнах на Да Силва, увит в дебел суитчър с качулка, макар че действително не беше толкова студено. Той правеше лицеви опори срещу ниска стена, като разменяше ръцете си зад гърба.
— Браво! Какво ще кажеш за едно кафе?
Да Силва се втренчи в мен. Моят тренировъчен екип беше значително подобрение след анцуга и бих казала, че бузите ми бяха поруменели привлекателно от морския въздух.
— Разбира се — отвърна той и се изправи. Влязохме във фоайето заедно, служителят на рецепцията кимна с уважение на Да Силва. Освен възрастна двойка в инвалидни колички, настанени на масата за закуска от филипинска медицинска сестра с отнесен поглед, ние, изглежда, бяхме единствените посетители през празничния сезон.
На терасата Да Силва измъкна кутия „Марлборо Голд“ от джоба на суитчъра си и ми предложи една цигара, докато ни сервират капучино. Изглежда, че имахме еднакво отношение към упражненията, наред с други неща. Той ми запали цигарата със солидна златна запалка „Дюпон“.
— Е — започнах аз, след като сервитьорът се отдалечи достатъчно, — може би трябва отново да говорим на английски? За по-голяма дискретност.
— Окей. За какво си мислиш?
— За това как стават нещата. За това, което правиш.
— Казах ти вчера, че ще узнаеш, когато му дойде времето.
— Да, в крайна сметка ще разбера. Но би било много по-безболезнено, ако просто ми кажеш. Ще започна с това, което аз мисля.
Озадачен, Да Силва се облегна назад и дръпна дълбоко от цигарата си.
— Сприятелих се с жена ти във Фейсбук. Преди доста време.
— Да. Е, и? Не ми харесва, че я споменаваш жена.
— Фамилията й е Казакиара. Франческа Казакиара. — Италианските жени обикновено не вземат фамилията на съпрузите си. — Родом е от Казилино в Рим — продължих аз, — където си израснал. Но ти ми каза, че си роден тук, на юг, в Сидерно. — Казилино е било мрачно предградие през 60-те години недалеч от центъра на града. — Семейство Казакиара са доста влиятелни в Рим, нали? Когато дядото на Франческа умрял, погребението му блокирало част от града. Дори полицейските хеликоптери не могли да се приближат — развихрил се голям скандал. Даже и британската преса го отразила. Те си падат по истории за мафията.
Да Силва потрепери при споменаването на тази дума. Знаех, че само аматьори я използват наистина, но се наслаждавах на неговия дискомфорт.
— Така — Ромеро от Сидерно и Франческа от Казилино. Каква би могла да бъде връзката? Ето какво мисля. Тук наоколо — посочих през парапета на терасата — смятат, че един процент от мъжете са замесени. По-голямата част от тях идват от Сидерно или Бовалино.
— Е, и?
— Спомняш ли си къде се срещнахме за пръв път, Ромеро? Езерото Комо, нали? Толкова е красиво там. Беше дошъл да ме разпитваш за смъртта на Камерън Фицпатрик.
— Да, вече сме го обсъждали.
— Бовалино. Майката на Камерън Фицпатрик беше от Бовалино. Камериерка в римски хотел, нали?
Запалката на Да Силва отново щракна.
— Фицпатрик е роден тук, както и ти.
— Откъде знаеш?
— Миналата година в Лондон имаше заупокойна служба в негова памет. Убийството му бе такава трагедия. Майка му долетя — името й беше на некролога. А после — избирателният регистър, декларациите за пребиваване в общината. Вие много обичате документите. Всеки, който иска да участва във вашата банда, трябва да се е родил тук. Тук започва всичко. Тук. Вие всички сте свързани, макар да признавам, че ми отне известно време, за да го проумея.
Да Силва, изглежда, си дъвчеше фаса.
— Да продължавам ли? Харесва ми какво следва.
Той кимна.
— Имало е проблем с подбора на кадрите, нали? Твърде много мускули, но недостатъчно мозъци.
— Brava.
Изследването на официалната документация за италианската мафия не беше толкова вълнуващо, колкото предполага темата. Генерационни пречки за интернализация[6] на компетенциите на незаконните пазари беше едно от по-примамливите заглавия. По принцип в град, където няма какво да се прави през зимата, освен да се използват овце за целева практика или да чукаш сестра си, качеството на родените на място членове на клана се влошава. Твърде много тъпаци. Строгите правила за членство по рождение попречили на печалбите, особено когато опирало до навлизане в легитимния бизнес. Така семействата, клановете, измислили решение. Стипендии за колеж, бизнес училище, уроци по английски. Цялостно обучение за операция през двайсет и първи век.
6
В психологията и социологията интернализацията е процес на приемане на серия от норми, установени от хора или групи, които са влиятелни за индивида. — Б. пр.