— Искаш ли да отидем другаде? — попита Серафим.
— И с двама ви?
Рафаеле кимна бавно.
— Дадено. Ще взема една бутилка.
Тръгнахме си, хванати за ръка.
— Насам — каза Серафим. Значи са го правили и преди. Толкова по-добре. Те ме поведоха нагоре по стълбите към алеята, прекосихме я и продължихме малко покрай стената на замъка, докато стигнахме до дървена врата с катинар.
— Шшшт! — изкикоти се един от тях, докато се промъквахме през пролуката. Вратата водеше към други стълби между стените на замъка, много по-тъмни и по-студени. Част от мозъка ми се питаше дали не трябва да се изплаша, но я пренебрегнах. Излязохме на един широк, мърляв двор, между огромните древни каменни плочи беше поникнала трева. Серафим ни водеше, пресякохме към открита лоджия, която предполагах, че имаше изглед към морето от другата страна. По ъглите се разбягаха котки, от време на време призрачно проблясваха зелени очи. В дъното на лоджията имаше затворено пространство, което не можеше да се нарече стая, просто извита стена с редица свещи в кутии от домати, които очертаваха формата му. Серафим ги запали една по една. Подавахме си бутилката с долнопробно червено вино, като всеки от нас тържествено отпиваше. Беше вледеняващо студено, но усещах кожата си гореща от прилива на кръв. За момент спряхме, спогледахме се, после свалих палтото си и го постлах на земята, последва и роклята ми.
— Елате и ме стоплете.
Те легнаха от двете ми страни. Рафаеле, по-смел, плъзна ръката си към вулвата ми, а езикът му потърси моя, Серафим зарови устни в шията ми и сграбчи гърдите ми. Каза ми, че съм красива. Рафаеле започна да обхожда тялото ми с уста; ахнах, когато стигна до вътрешната страна на бедрата ми, като бавно описваше кръгове с езика си. Привлякох Серафим по-близо до мен, посегнах към члена му и го насочих да застане на колене над мен, за да го поема в устата си. Малко ласки и шепот, после едра, гладка плът нахлу в гърлото ми и аз разтворих челюстта си, за да погаля с език връхчето, подпирайки с ръка врата си, докато езикът на другия мъж намери мокрите устни на вагината ми, като ме ближеше бавно. Аз го засмуках по-силно, движейки устата си по пениса на Серафим към обръснатите му слабини, протегнах другата си ръка да обхвана тестисите му, притиснала палец в основата им.
— Si, bella, si, cosi.
— Почакайте. Attendez. Искам да ви видя. — Отдръпнах се и седнах върху влажната мазилка, а жълтите пламъци проблясваха по струйката сокове от вагината ми по устните на Рафаеле. Той избърса уста с опакото на ръката си и се усмихна.
— Покажете ми. Станете, хайде. Един от вас ще ме чука, а другият — над мен. — Те се подчиниха, и двамата галеха извадените си от джинсите пениси. Хвърлих им жаден поглед. Серафим определено беше по-доброто от сделката.
— Ще взема теб. Лягай долу. — Когато си сменихме местата, отново целунах Рафаеле, усещайки своя чист мускус по него, тази вечер с лимонов привкус.
— Докосни го — наредих му. С гръб към Серафим, се отпуснах върху него, свивайки коленете си напред, облегната на гърдите му, докато почувствах члена му изцяло в мен, плътно притиснат. Когато Рафаеле, стиснал юмрук, започна да мастурбира бързо, аз започнах да се трия с цялата си тежест срещу дебелия член вътре в мен, въртейки задника си над корема на Серафим, като стягах мускулите на вагината си при всяко движение нагоре, докато той започна да стене, после бавно се изправих, преместих ръката му на хълбока ми, за да може да тласка по-дълбоко в мен, и почувствах пулса му, докато разтварях краката си достатъчно широко, за да напипам клитора си, като исках да ме облее, исках вътре в себе си езеро от спермата му, когато започне да еякулира, набъбналият му член вече ме разпъваше, докато той свърши, а Рафаеле извика и изхвърли спермата си по лицето ми, тя се разтече надолу по челюстта ми, събирайки се в ключиците ми, а аз загребах от спермата на Серафим и я погълнах, като оставих да се стече по брадичката ми, блестящо сребро срещу изгарящата ми от студ кожа, и това ме довърши, обляна, обоготворена.
Серафим заби зъби в рамото ми, когато леко се отпуснах назад върху него, протегнала ръце към Рафаеле, който положи главата си върху хладните ми гърди. Тогава можах да чуя сърцата и на тримата ни. После изпитах шок от две очи зад нас, още две в края на стената, полузаглушено ахване.
— Мисля, че си имаме компания — казах много бавно.
— Не се безпокой, няма да ни закачат — промърмори Рафаеле. — Само гледат.