Собственото ми дрезгаво ахване ме накара да дойда на себе си, бях се схванала върху бетона под досадния блясък на крушката. Отначало нямах представа дали са изминали минути или дни. Съвсем бледа ивица светлина се виждаше под вратата. Примъкнах се към нея като гъсеница в спалния чувал, сграбчила водата, и се надигнах да седна.
Вярвах, че играя по правила, определени от мен самата. Но тази игра се беше преплела в друга, изтъкана отдавна, чиито нишки бяха толкова невидими, колкото и обвързващи.
Измъкнах се от спалния чувал, разкърших тялото си, опитах се да накарам блуждаещия си ум да се съсредоточи. Лек, драскащ шум ме стресна — плъх? Мамка му, скорпион? — но беше просто един бръмбар с дебела, мазна черупка с размера на палеца ми, блъскащ безсмислено крилата си срещу бетонните стени. Гледах го може би с часове, докато падна на пода, размаха комично крачка и сякаш умря. Побутнах предпазливо черупката му. Нищо. Това някак си ме накара да дойда на себе си. С помощта на късче от хартията, с която беше увит сандвичът, взех буболечката и я сложих в средата на пода. После накъсах останалата портокалова кора на парченца. Косата ми беше сплъстена от морската вода; дръпнах и откъснах няколко косъма, завързах ги около парченца от кората. Джудит. Поставих го до бръмбара. Той щеше да бъде Да Силва. Ромеро Да Силва. Който е присъствал през цялото време. Да Силва беше ченге. Да Силва беше мошеник. Доведе ме тук, в Калабрия. Но защо? Още парченца, подредени около бръмбара, като цифрите на часовник. Върху лицевата страна на всяко от тях издълбах с нокът инициали. Тук беше Рупърт, старият ми шеф, началник на „Бритиш Пикчърс“ в аукционната къща в Лондон, където някога бях младши експерт. А тук — издрасках друг знак — беше Камерън Фицпатрик, търговецът на картини. Рупърт и Фицпатрик планираха да измамят аукционната къща, като продадат фалшификат на картина, който аз откраднах, след като Рупърт ме уволни, след което убих Фицпатрик. Премахнах парченцето „Ф“ от кръга. Фицпатрик работеше с човек, познат като Монкада, който пробутваше фалшификати чрез италианска банка. Поставих още едно парченце до „М“. Клере. Рено Клере. Колегата на Да Силва от полицията. Аз го убих. Изстрелях го от кръга с щракване на пръстите си.
След това се бях почувствала готова, целеустремена. Преместих се във Венеция, създадох си нова самоличност. Джудит Рашли изчезна. Превърнах се в Елизабет Тиърлинк, куратор и собственик на галерия Джентилески. Внимателно измъкнах конец от тениската си и го завързах върху парченцето за Джудит. После друго „К“ за Казбич. Монкада търгуваше с Казбич и неговия сътрудник Баленски. Друго парченце. Двамата перяха пари, получени от продажбата на оръжия, чрез пазара за изкуство. Изстрелях Монкада и Баленски от кръга. И двамата вече бяха мъртви. Колко жалко. Кой беше останал?
С перушинка от спалния чувал направих малко знаменце за нов играч: Йермолов. Павел Йермолов, богат руски колекционер на картини. Казбич се опитваше да му продаде Караваджо. Поне той твърдеше, че е Караваджо. Двамата с Йермолов открихме връзката между Казбич, Монкада и Баленски. Оставих Йермолов на ринга. Това, което не бях разбрала, за което бях останала сляпа, беше присъствието на Да Силва, промъкващ се в сенките. Беше ме наблюдавал през цялото време. Като вуду жрица мърморех над малката купчинка. „А“ за Алвин Спенсър. Алвин… се беше изпречил на пътя ми. Безделник в света на изкуството, с връзки в аукционната къща. Любопитството му ми дойде в повече. Затова трябваше да си отиде, само че някак си не се бях отървала съвсем от доказателствата. Взех парченцето кора и я сложих близо до трупа на бръмбара. Да Силва беше разбрал за Алвин и възнамеряваше да ме арестува. Но не ме беше арестувал. Легнах и съзерцавах мозайката си от фетиши.
Да Силва искаше да работя за него. Беше го казал на плажа. А ако не го направя? Вероятно би било по-лесно да се отърве от мен тук, отколкото във Венеция. Очевидно Да Силва имаше приятели и връзки, на които би могъл да разчита — мъжете, които ме доведоха тук, където и да беше това. Мафия. Претъркулването изглеждаше по-ефективно от ставането, защото краката ми не бяха съвсем в ред, затова се примъкнах към обелките и отново ги прегрупирах около бръмбара. Монкада беше от мафията; Казбич и Баленски също бяха свързани с мафията. Да Силва беше липсващото звено. Като побъркана побутвах обелките-човечета по-близо до бръмбара, като дете, което си играе с лего фигурки.