— Окей, окей. Виждаш ли, лакът го беше обезцветил. Сега можем да видим много по-наситен цвят.
— А остатъка от лака на повърхността? — попитах аз.
— Спиртът ще се погрижи за това. Всичко по-силно би размекнало матовото покритие.
Движех се около нея, докато тя работеше, като снимах процеса от всеки ъгъл. Един час по-късно бебето спеше, а ние бяхме почистили около десет квадратни сантиметра от картината. Джулиано играеше на телефона си „Кенди Кръш“.
— Какво е това? — попита изведнъж Марианджела.
— Мисля, че може да е сос. Картината е била закачена в семейна къща за известно време. Не исках да се опитвам да го изчистя.
Марианджела взе от едно чекмедже малък портфейл, който приличаше на несесер за нокти, и извади малък мастихин[26] с изпилено острие.
— Това би трябвало да е подходящо. Искаш ли го на слайд?
— Да, моля.
Изчистването на соса отне още трийсет минути, Марианджела деликатно изстърга остатъка върху стъклен слайд. Още едно малко парче от мозайката.
— Все още не разбирам защо си правим целия този труд — оплака се Да Силва, след като най-после изпратихме Джулиано на ферибота.
— Наистина ли искаш да ти обясня?
— Разбира се.
— Гоген е ненавиждал лака. Той символизирал всичко, срещу което Гоген искал да противопостави изкуството си — богат, гладък, лъскав, лустро между художника и зрителя. Така че сгъстявал боите си.
— Какво?
— Извинявай. Прецеждал боята през попивателна хартия, а после я разреждал с терпентин. Искал да изглежда като италианските примитивисти — картини отпреди петстотин години. Нещо като креда, спечено. И може и да не звучи много революционно, но когато решил да не лакира картините си, Гоген отхвърлил цяла една традиция, заменяйки полираното лустро с незавършеност. Той искал хората да погледнат отново картините му, за да видят отвъд повърхността на мързеливата изтънченост. Не му пукало дали считали творбите му за грозни или шантави. Искал да ги видят. Схващаш ли?
Спрях, осъзнала, че говоря твърде дълго. Звучах като пълна маниачка.
— Не съвсем. Тогава кой се предполага, че я е лакирал?
— Би могъл да е всеки от предполагаемите собственици. Хората харесват лъскавите картини. Смятат ги за по-шик. Въпросът е след премахването на лака да видим дали пигментите излизат и дали я правят да изглежда по-автентична. Един истински Гоген няма да разчита на лака, за да изглади светлината. Така че, естествено, ще го проверя.
— Наистина обичаш тези неща, нали? — Да Силва не звучеше отегчен.
— Да. Така е. Съжалявам, че се разприказвах.
— Недей.
Тази вечер започнах да съставям досието, което да изпратя в аукционната къща. Общо описание как се бях натъкнала на картината, как бях разпознала техниката на Гоген, проучването ми относно историята на произхода й, месеците работа. Разписките и дневникът за разпродажбата на железопътната гара в Рим бяха готови — внимателно описание на историята, която бях изградила. Снимки от всеки етап, пробите от боята и от слайда, документите от Сочиета Мутуале. Трябва да призная, че всичко изглеждаше доста убедително. Но документите, удостоверенията за потвърждаване на автентичността й, самата картина можеха да бъдат дотолкова убедителни, доколкото и самата аз. И разбира се, не за първи път ми се налагаше да лъжа, за да си спася кожата. В известен смисъл целият ми живот, животът, който си бях изградила, постоянно зависеше от способността ми да лъжа, да се превръщам в това, което не съм, да наблюдавам, да имитирам и да се преструвам, докато маската, наложена от обстоятелствата, ми прилепваше толкова плътно, че се превръщаше в мое лице. Често изпитвах удоволствие, дори се гордеех с това. Но през повечето време дори не го забелязвах. Каквато и самоличност да приемах, всичко беше само въпрос на добро или лошо изпълнение. Но този път, ако маската се отклони дори и на милиметър, щях да бъда изправена пред края на играта…
14
Рупърт ми изпрати имейл на 19 март. Беше 11 часът сутринта, 10 часът в Лондон. Очевидно нещата в аукционната къща се бяха променили, щом той наистина беше в кабинета си. Наведох се от прозореца на спалнята си, за да имам по-добър сигнал, обадих се на рецепцията и помолих да ме свържат с Рупърт.
— Европейски картини.
Повторих искането си.