— Пфу! — изплю се тя.
— По-кротко, жено. — Гласът до лакътя ми беше на Нед. Може би в края на краищата той имаше чувства.
— Видях я! — Тя посочи с пръст с кървавочервен лак през светлината на свещите. — Видях я с един китаец! В Есен. А с какво са известни китайците?
— Е — усмихнах се, полагайки усилия да запазя самообладание, — например с Ай Уейуей[32]. Или може би имате предвид друг китайски художник?
Погледнах умоляващо Рупърт. Моля те, спаси ме. Моля те, не позволявай на злата фея да съсипе красивата ми мечта. Това имаше търсения ефект. Той изпъна рамене, вдигна брадичка и се запъти към нас.
— Макензи, Елизабет е тук като мой клиент и мой гост и няма да позволя да я обиждат. Освен това намирам забележките ти за расистки и изключително неуместни. Може би си прекалено уморена? Защо не си легнеш? А сега — той вдигна чашата си — тост за Уили, за тази прекрасна вечеря, за всички прекрасни ценители на изключителните творби! — Той подчерта думата ценители достатъчно, за да покаже на Макензи, че не се отнася за нея.
Шоуто свърши, компанията послушно дръпна назад столовете си и вдигна тост за Уили. Рупърт се приближи, за да ме прегърне, а Макензи излезе от стаята. Още не беше стигнала до вратата, когато един от облечените в кадифе лакеи вдигна чинията й.
— Съжалявам, Елизабет — гласът на Рупърт беше сладникаво ласкателен, — изобщо не трябваше да я канят. Ужасно твърдоглава е. Всички тези глупости за живота на Гоген очевидно са й се превърнали във фикс идея. Разстрои ли се?
— Ни най-малко. — Направо се разтопих от благодарност в големите му силни ръце. Останалите гости шумяха допълнително, типично за неловки ситуации. Шведската манекенка се приближи, полюлявайки се, и ме уведоми, че Макензи е кучка.
Не бях сложила часовника си, тъй като една дама не трябваше да се интересува колко е часът, но чух часовник, който отброи четвърт час, и се огледах за Лорънс. Предложението му за парти ми се струваше все по-привлекателно. Новак се изправи и прекоси стаята към скрита врата, от която струеше примамлива розова светлина. Той съобщи, че десертът ще се сервира в „тайната“ изба и всички се спуснахме по спираловидно стълбище към трескаво посрещане от Ел’се Масони в диджейски пулт, направен от гигантска бъчва. Още диско топки висяха от тавана около малък дансинг, който скоро беше окупиран най-вече от Рупърт. Преценявайки публиката си, диджеят безропотно преминаваше от Берлин ъндърграунд към „Неясни граници“. Никога досега не бях виждала Рупърт на парти и след като за кратко останах като хипнотизирана от опитите му да танцува хип-хоп с шведската манекенка, се надявах, че никога повече няма да го видя.
— Още ли си на линия? — Лорънс вече се беше настанил с цигара на едно канапе, тапицирано със сребристо кадифе.
— Определено.
— Колата ми е в конюшните. Кажи, когато си готова.
— Дай ми малко време. Трябва да си сменя обувките. Да се срещнем след половин час?
— Дадено. Излез и завий наляво след вратата на градината.
Стегнах се и се запътих към дансинга срещу Новак, който танцуваше, помпайки юмруци. Издържах, докато лакеите внесоха огромна бутилка шампанско „Круг“, после се измъкнах към стаята си, носейки в ръка сандалите „Стюарт Вайцман“. Оставих чифт ниски ботуши до вратата и за всеки случай взех колана от халата в банята. После се приближих бавно към стаята на Макензи, ослушвайки се за шума от партито два етажа по-надолу, който се усилваше.
Първо изгасих лампата в коридора, след което натиснах дръжката много бавно. Ако това не беше имитация на провинциална къща, тя щеше да изскърца или да заяде, но вратата тихо се отвори. Стаята беше тъмна, с изключение на светлината от една свещ на покрития с леопардова кожа под — Diptyque Feu de Bois[33] — и светещия екран на телефона, който хвърляше отблясък по черната копринена пижама на Макензи. Тя седеше, кръстосала крака, със слушалки в ушите и тихо си тананикаше. Не трепна, когато шумът от партито нахлу за кратко, преди да затворя вратата. Не усещах никой друг наблизо на етажа за гостите. Медитация и слушане на музика, колко успокояващо. Тя не реагира, докато не застанах зад нея, и притиснах тялото й между коленете си, а при първото бързо ахване от страх обърнах главата й настрана към памучната подплънка на рамото ми, натиснах врата й надясно, а лявата ми ръка намери местенцето под ухото й. Притиснах с палеца си малката трапчинка. Тя се бореше, но аз я държах здраво, а тя беше толкова дребна, толкова ужасно дребна, че мятанията й само я изтощиха, докато първото потрепване на спиращото й сърце за момент прекрати съпротивата й. Преброих минута, докато главата й не се отпусна леко срещу ръката ми. Часовникът в двора удари единайсет, докато седяхме там — черно-сребриста пиета, а аз изчаках още една минута, преди да отпусна мускулите на бедрата си. Силните антидепресанти могат да доведат до остаряването на каротидните артерии. Сърдечен пристъп. Първоначално смятах да я обеся на релсата на душа, но беше толкова стара и мъничка, че не си заслужаваше усилията. Тя падна тихо напред, слънчевите й очила се търкулнаха върху килима. Нещо прошумоля внезапно и отвратително живо около коленете ми и аз почти я изпуснах, преди да разбера, че яркочервената й коса е перука. Главата, поклащаща се на нивото на ханша ми, беше гола и покрита с люспи, с няколко тънки безцветни кичурчета. Потръпнах, но това ми даде идея. Инфаркт вършеше работа, но пожар в къщата беше за предпочитане. Всички останали бяха будни и щяха да имат време да излязат, но ако имах късмет, тя щеше да се превърне в пепел, преди пристигането на пожарната чак тук, в провинцията.