Къщата беше викторианска псевдоготика; намирахме се в каменна галерия с назъбени бойници за музикантите, която гледаше надолу към дълга, разкошна зала. Премигнах, за да привикнат очите ми със светлината на свещите, която беше единственото осветление. Носеше се силна, упойваща миризма на парфюм, нещо мускусно и старомодно. Две извити стълбища се спускаха от всяка страна, на всяко стъпало стоеше гол мъж с черна копринена превръзка на очите. Между тях, с изглед към балкона, имаше струнен квартет в пълно вечерно облекло. Пеенето затихна и музикантите подхванаха На жестоката Изолда от Доницети. Естел плесна с ръце и гостите, които държаха високи чаши от гравиран кристал, се обърнаха към нас. Всички бяха напълно облечени, мъжете в бели ризи, жените в черни рокли.
— Вие двамата гледайте оттук — промърмори Естел, посочвайки пейка в една ниша. — Трябва ми симетрия! Отворете клетката — тя изплющя с камшика по раменете на най-близкия гол мъж, който не трепна дори когато плетеният камшик се вряза в кожата му. Двама мъже, облечени в прилепнали черни панталони с червени копринени пояси, отвориха тясна желязна клетка, оформена като изправен ковчег в противоположния край на стаята. Докараха малко двойно легло, покрито с черни сатенени чаршафи, и мъжете помогнаха на една жена да излезе. Тя беше гола, с изключение на превръзката на очите, кожата й блестеше като пергамент на меката светлина на свещите, подчертавайки зачервените зърна на малките й стегнати гърди. Тя кротко легна по гръб, вдигнала ръце над главата си, а един от мъжете се наведе над нея и й сложи белезници. Потиснах кикота си. Естел отново изплющя с камшика и мъжете с превръзките едновременно се обърнаха на деветдесет градуса, заставайки един срещу друг. Тя изплющя за трети път и леглото беше докарано между стълбищата, жената леко разтвори бедрата си, извивайки гръб в очакване. Лорънс ме побутна.
— Казах ти, че си заслужава да се види.
Когато леглото беше на място, всеки от мъжете сложи дясната си ръка върху члена си и започнаха да мастурбират с разнообразни движения — галене, подръпване и изтегляне. Музикантите се поклониха невъзмутимо, когато единият се наведе напред и изстреля спермата си върху очакващото тяло на жената, и веднага й обърна гръб. Преброих останалите двайсет и девет, които един по един еякулираха и се обръщаха, бавно покривайки женското тяло с блестяща сперма. Гостите гледаха неподвижни, докато жената се извиваше и гърчеше при всяка топла струя. Естел гледаше внимателно, галейки полираната дръжка на камшика си. Най-накрая остана само една фигура, по средата на отсрещното стълбище, приведен над своя къс, дебел член, трескаво движещ ръката си. Внезапно музикантите спряха да свирят, така че единственият звук в стаята беше бързото, задъхано дишане на мъжа. Естел майсторски го шибна с дългия камшик по лицето, оставяйки червена резка на бузата му, което го накара да свърши, спермата му почти улучи отворената, търсеща уста на жената. Беше абсурдно, но част от мен искаше в този момент да бъда на нейно място, унизена, тържествуваща.
Една от гостенките, с дълга руса коса, смъкна роклята си, оставяйки я да падне на пода, остана гола, с изключение на обувките си с високи токчета, и се приближи до леглото. Погледна към Естел, която кимна, наведе се над тялото на жената на леглото и започна да пие. Една по една и други жени я последваха, ближеха, коленичили, докато мъжете започнаха да разкопчават ризите си. Естел порови в чантичката си и над мен отново се разля музика от високоговорител. Дребната жена се обърна към нас и се поклони леко, после вратите се отвориха и тя си тръгна. Поколеба се на вратата, после се обърна.
— Дай ми ръката си, скъпа. — Подчиних се. Тя обърна китката ми и наведе повехналите си, сухи устни към зеленикавите вени.
— Наистина ли се наслаждавахте на церемонията?
— C'etait sublime.[34]
— Ah bon — продължи тя на френски. — Тъй като говорите моя език, имам една гатанка за вас. Защо членът приема женска форма на френски език?
— Защото робът носи името на господаря си.
Тя се засмя — груб, остър крясък.
— Много добре! Сега ето, ma chére. — Тя извади от чантичката си черна копринена възглавничка, избродирана със златни букви.
— Коя да бъде, Лорънс, за твоята красива приятелка? Тази?
Тя измъкна от възглавничката дълга, зловеща на вид карфица с главичка от нещо, което на светлината на свещта приличаше на бял сапфир, обкован в стар, златен филигран, и я заби жестоко в дланта ми. Знаех, че не трябва да реагирам. Двете наблюдавахме как по кожата ми разцъфна едра рубинена капка кръв. За секунда си помислих, че ще я изсмуче, но тя само се усмихна и ми подаде солидна черна карта с гравиран върху нея номер, отново в златно.