— Сега си една от нас.
— Merci bien, madame.
— По всяко време, скъпа. Bonsoir.
Изчаках вратите да се затворят зад нея, преди да си вдигна китката и да захапя малката рана.
— Тя е доста… крайна.
— Мисля, че те хареса, скъпа — каза Лорънс. — Тя не раздава много от тези. Сега какво мислиш да правиш?
— Ти и аз?
— Не, скъпа, аз съм прекалено надрусан. Върви и се забавлявай.
Изненадах се, че за миг не можех да си спомня кога се чуках за последен път. Миналата нощ бях отказала на най-добре изглеждащия мъж в Лондон. Защо? Уверението, че липсвам на някакво обикновено италианско ченге? Какво си въобразявах?
Огледах тълпата, превърнала се в маса от тихо преплитащи се тела. Една жена стоеше в края на мелето от плът и бавно разкопчаваше дългата си рокля. Тя я смъкна до кръста, ръцете й се плъзнаха по широките й бедра и пълния й блед корем. Точно моя тип.
— Ще ми разкопчаеш ли ципа?
Лорънс го направи. За момент останах изправена гола, после се спуснах надолу по стълбите, за да я намеря.
20
Пожарникарите бяха пристигнали, когато двамата с Лорънс се завърнахме в „Лансинг“ около 2 часа сутринта. Имаше и полицейска кола, и линейка, и тълпа от зяпачи по халати. Очевидно гостите на Новак са били будни, когато пламъците избухнали, и все още бяха официално облечени.
— Мамка му — изсъска Лорънс. — Какво става? В колата ми има три грама дрога.
— Мисля, че никой не се интересува от това. О, колко жалко!
Централната част на покрива над дамската гостна се беше срутила. Пожарникарите мрачно насочваха маркучите си към камарата почернели греди, силуетите им се очертаваха на фона на звездната светлина под мощните фарове на двигателя. Калканът беше спасен, за разлика от Макензи. Двама парамедици се бяха навели над една носилка с малка купчина, цялата покрита с одеяло, с изключение на едно стъпало с детски размер, увиснало отстрани. Трудно беше да се определи от разстояние, но изглеждаше обещаващо овъглено. Единият от медиците запали цигара, докато другият попълваше някакви документи: очевидно нямаше надежда. Силен писък се извиси над пращенето на полицейското радио и отчаяните указания на Новак. Двама пожарникари задържаха шведската манекенка, която яростно се бореше с тях, опитвайки се да влезе в сградата.
— Но вие не разбирате! — виеше тя. — Предстои седмица на висшата мода! Роклята ми на „Ралф и Русо“ е вътре!
Рупърт се насочи към волвото, докато слизахме, ананасите се тресяха.
— Елизабет! Слава богу, че си в безопасност. Търсеха ви! Те са тук! — изрева той на пожарникарите. Събралите се съседи изглеждаха доста разочаровани, че двамата с Лорънс не бяхме в капана на тлеещите останки.
— Двамата липсващи гости? — Един полицай се запъти към волвото.
— Да, мис Тиърлинк и лорд Кинкардън са тук — потвърди Рупърт.
Паниката на Лорънс набързо бе заменена от изражение на шокирана загриженост. Доста се впечатлих.
— Какво стана? Мога ли да направя нещо?
— Всичко е под контрол, сър. Ще се наложи да отговорите на няколко въпроса.
— Разбира се, но моля ви, кажете ни… — заекнах и посочих към носилката.
— За съжаление, в една от горните стаи е намерено тяло. Мистър Новак вече го идентифицира като… мис Макензи Прат.
— Боже мой! Какво се е случило?
— На този етап не можем да потвърдим нищо, мадам. А сега, ако нямате нищо против, кажете ми в колко часа тръгнахте оттук?
— Точно преди единайсет — казах аз, преди Лорънс да отговори. — Без четвърт. Чух часовника.
Лорънс кимна. Сега, след като го бях заявила, той щеше да го посочва като часа на срещата ни в двора на конюшнята.
— Отидохме на парти при едни приятели на Лорънс — добавих заради Рупърт. Бях научила това на яхтата на Стив, Мандарин, когато бях негов параван заради златотърсачките през лятото. Ако една жена, макар и привидно, е собственост на алфа-мъжкаря в групата, другите мъже ще се държат смирено с нея. Съмнявах се, че Лорънс беше най-богатият гост на партито, но той със сигурност спадаше към заможната класа, което го правеше доминиращия самец в групата, що се отнасяше до Рупърт.
Попипах роклята си. Имаше гладко местенце, където някои от пайетите бяха паднали, вероятно в стаята на Макензи. Нямаше от какво да се притеснявам, бях репетирала изявлението си чак до Уолдгрейв и обратно. Пайетите може да са паднали, когато отидох при нея, за да поискам болкоуспокояващо преди вечеря. Със сигурност щях да спомена за антидепресантите в банята й, разпознах ги, защото майка ми периодично ги вземаше. Това поне беше истина. Пожарът беше по-добър от очакваното, но предвид възрастта на Макензи, внезапен сърдечен удар, който в края на краищата беше причината за смъртта й, звучеше съвсем правдоподобно, допускайки, че е останало достатъчно от нея за аутопсия. Постоянното използване на серотонинови стимуланти повишава риска от сърдечен арест. Всяка следа от палеца ми щеше да бъде покрита от падналата върху нея слушалка. Дори и да можеха да определят часа на смъртта, Лорънс неволно потвърди, че тогава съм била с него. Пръстови отпечатъци? Е, бедната Макензи ме беше чула на площадката, когато се качих да си сменя обувките, и си поприказвахме, тя дори ми се извини за поведението си по време на търга. Бях я прегърнала.