— От моята страна ли се интересувате?
Стори ми се грубо да отговоря „не особено“, затова посочих косматата фигура на снимката.
— От този човек.
— Познавате ли го?
— Утре ще се срещна с него.
Дребният мъж свали очилата си и ги избърса в ризата си.
— Отрепка — заяви решително той. — Опасявам се, че трябва да затваряме.
— Отрепка — докладвах на Рупърт. — Точно това, от което се нуждаем.
Седяхме в кабинета му. Забелязах, че експертите в отдела изглеждаха много заети, когато влязох, навели внимателно глави над екраните. Рупърт, изненадващо, бе решил да се бори. Бе убеден, че търгът трябва да се проведе, вероятно заради своя бонус, а срещите ни се бяха превърнали в ние-срещу-останалите. Батман и Робин.
— Не те разбирам.
— Зулфулгарли. Азербайджанецът. На него не му пука за тийнейджърките хубавици на Гоген. Той все още иска картината за своята културна фондация. Мисля, че трябва да я изпратим на гастрол в Баку.
Съществуваше практика особено важни творби да се изпращат, за да могат клиентите да ги разгледат in situ[36].
— А застраховката? Не разполагаме с много време да я уредим преди продажбата.
Естествено, Гоген всъщност не беше застрахован, тъй като нямаше стойност, но при представянето на историята на произхода бях включила съответната документация с любезното съдействие на Ли.
— Вече говорих с Палермо — продължих аз. — Имаш право. Клиентът ми, естествено, е загрижен за застраховката. Но има начин да го направим. Ако господин Зулфулгарли се съгласи да разгледа картината в Британското посолство в Баку, тя на практика остава на британска територия, така че условията на застраховката на клиента ми няма да бъдат нарушени.
— Как ще я транспортираме?
— Не разполага ли аукционната къща с частен самолет?
Рупърт вече се усмихваше.
— Права си, можеш да пътуваш с него.
— Аз ли? А ти не би ли искал да дойдеш?
Нямах желание за уикенд на Каспийско море в компанията на Рупърт, но много исках да го държа под око до продажбата.
— Не мога. Официално нямаме право да бъдем част от показването. Обаче имаме… стратегия, която по-рано ни е вършила работа в подобни ситуации. Тъй като картината ни е дадена на консигнация, можем да изпратим охрана. Преди обличахме един от младшите ни експерти в униформа. Вършеше работа.
— Аа. Помислил си за всичко, нали? — Ако го поласкаех още малко, щеше да повярва, че идеята е негова. — Разбира се, имам готовност да замина.
За миг се поколебах дали да не го попитам мога ли да взема Пандора като „охрана”. Но след това си помислих, че това може да навреди на кариерата й, да не говорим, че беше прекалено компетентна.
— Има още нещо, Рупърт. Целият този шум в пресата. Мисля, че е време да си върнем историята. Нуждаем се от друг участник в наддаването. Някой по-значителен. Тогава конкуренцията за Гоген ще се превърне в новина.
Рупърт притисна носа си.
— Но ние загубихме толкова много купувачи. И ако Зулфулгарли наддава, кой ще се включи срещу него?
Наклоних се напред.
— Ами ако ти кажа, че мога да осигуря Павел Йермолов?
Част трета
22
Три дни по-късно излетях от „Сити Еърпорт“. Зулфулгарли очевидно беше във възторг, че аукционната къща му оказва такова изключително внимание. Двамата с Гоген бяхме придружавани на борда на служебния самолет от една горила, наета от частна охранителна фирма, и от Хю, младши експерт в отдела на Рупърт. Горилата се представи като Карел със силен полски акцент и беше приблизително с размерите на градински навес. Въпреки това, докато изкачвахме стъпалата към самолета, Хю счете за необходимо да ме информира, че всъщност той е агентът под прикритие на аукционната къща. Може би щях да се досетя по падащата в очите му руса коса и мокасините „Себаго“, които се подаваха под униформените му черни панталони. Когато излетяхме, стюардесата ми предложи чаша „Круг“; приех не за да пия, а просто за да я държа, докато прасковените летни облаци ограждаха типичния за Търнър небесен пейзаж с Темза под нас. Бях продала всичко, в което си мислех, че вярвам, и в този момент, с меката кожа зад раменете и мириса на свежите кроасани, се чувствах наистина страхотно.