Зулфулгарли много искаше да продължим в новооткритото заведение от веригата „Паша“, където, разбира се, той разполагаше с най-добрата маса, но мисълта за нощен гуляй с не толкова изискания брат на Борат не ми се нравеше, затова се извиних, че съм уморена, колкото можех по-мило, не спирайки да си мисля къде ми се искаше да навра тази подкова. Настани ме церемониално в бентлито и аз помолих шофьора да изчака, докато той се настани по-малко церемониално в чакащото го ферари. То наистина беше тапицирано с черно кадифе. Веднага щом потегли с рев, казах на шофьора, че искам да се разходя. Бодигардът скочи усърдно до мен, но след няколко неуспешни минути на преговори да се върна сама в хотела успокоих загрижеността му с няколко банкноти от петдесет евро.
Сключих ръце зад гърба си и се протегнах, докато прекосявах широкото пространство пред „Кервансарай“, и се гмурнах в уличките на стария град. Нямах желание да се връщам в белия ковчег, който представляваше хотелската ми стая.
Улиците на Ичери Шехер ми напомняха за Медината в Танжер, с тази разлика, че бяха неестествено чисти и празни. Не беше късно, нощта беше топла, само лека прохлада от морето преминаваше през вдлъбнатите арки на входовете, но освен по някое такси с туристи, движещо се с трясък по излъскания калдъръм, старият град изглеждаше пуст. Не че имах нещо против; обичах да си представям, че съм котка, която броди сама. По уличните ъгли горяха жълти фитили в тенекиени кутии, които подчертаваха сенките на ниските врати, и докато се скитах, прокарвах пръсти по стените, усещайки събраната слънчева топлина.
Независимо от тишината, ми бяха необходими няколко минути, за да забележа, че някой ме следи. Носех ниски, украсени с камъни сандали от „Валентино“, които не издаваха ехо по камъните, но чувах стъпки. Спрях, те — също; повървях малко — и те продължиха. Спрях отново и запалих цигара, поглеждайки зад себе си в светлината на запалката. Никой. Направих десен завой, мислейки да се върна към откритото пространство близо до „Кервансарай“, но първият проход ме изведе срещу стената на крепостта. Обърнах се назад и тръгнах наляво, нагоре по стръмна уличка. Стъпките се приближаваха; усещах, че този, който ме следи, стъпва внимателно. Мъж, ако се съди по тежестта им. Забързах, дебелите стени на сградите се мяркаха покрай периферното ми зрение, очите ми търсеха всяко ярко петно от свещите, започнах да тичам, вдигнала копринената си пола. В чантичката ми нямаше нищо полезно — телефон, карта за хотела, портфейл, гланц за устни. Тогава си спомних дебелата златна лента около китката ми, подаръка от Зулфулгарли. На върха на хълма уличката преминаваше в малък площад с високи стени. Хвърлих се зад ъгъла на последната сграда и задържах дъха си, разкопчавайки гривната. След няколко мига фигурата, която ме преследваше, се появи на площада и ме подмина, оглеждайки се на всички страни, но не и назад. Преди да има време да се обърне, пристъпих напред и сграбчих яката на сакото му с лявата си ръка, като замахнах с гривната колкото е възможно по-силно срещу слепоочието му. Тя падна върху каменните плочи, когато той залитна безшумно, опитвайки се да ме сграбчи. Финтирах го наляво, след което нанесох дясно кроше по трахеята му, което го повали. В този момент една разумна жена щеше да избяга, но аз го яхнах, сграбчих го за косата, готова да разбия лицето му в камъните.
— Исусе! Почакай! Не исках да те изплаша.
— Не ме изплаши. Имам необичайно нисък праг на реакция спрямо негативни стимули, Ромеро. Не си ли го забелязал?
— Какво?
Отпуснах го малко, за да се обърне под мен. Сложих ръката си първо на сърцето му, след това на ключицата му и нагоре, където го бях ударила.
— Джудит. Дойдох чак от Бари. Просто исках…
— Млъквай — наведох се напред и го целунах. Отначало нежно, внимателно, няколко леки, любопитни докосвания с устни, а после по-дълбоко, търсейки езика му, нахлувайки дълбоко в устата му. Ръцете му се стегнаха около мен по-силно, привличайки ме към него, а косата ми се посипа по лицето му. Седнах върху издутия му член.
— Какво правиш?
— Е, мислех си, че при положение че така или иначе сме тук…
Той ме удари по лицето. Достатъчно силно, за да ме заболи, но усещах, че се усмихва.
— Puttana.
Протегнах пръстите си около наранената му шия и го стиснах по-силно.
— Такава ли съм?
— Знаеш го.
Той скъса мокрите ми бикини и влезе в мен, преди да се изправи с едно движение, като го вкара още повече; когато се изправихме, краката ми се сключиха зад гърба му, залитнахме към стената, където го бях причакала. Панталоните му се бяха смъкнали около глезените му и аз забих нокти в задника му, когато той натисна главата ми назад с ръка, хапейки ме по шията.