Възторгът премина в концентрация. Ийгълс се справи с първите творби без изненади — Баския сe продаде за осемдесет, последван от Кайбот и Мане, като всеки от тях надхвърли основната цена с по няколкостотин хиляди. Под номер четири беше Полък, обявен за милион и половина. Веднага едно момиче на банката до Пандора вдигна табелката, това срещу нея наддаде, знак от залата, друго наддаване по телефона, тих знак от японска дама на първия ред.
— Сто милиона и петстотин — извика Ийгълс. — Имаме ли други предложения?
Нарастващата цена се изписваше на екрана зад главата му в лири, долари, евро и рубли. Нова оферта от банката, а след това друга и съсредоточената зала колективно въздъхна. Сто и осемстотин. И тогава невидимите купувачи сякаш се заразиха със страстта на тълпата. Ийгълс едва успяваше да се справи с офертите, всеки вдигаше все по-високо. Двеста и трийсет. Бихте могли да купите болница за толкова. Двеста и петдесет. Двеста и шейсет. Офертите намаляха, докато останаха само две фигури, първото момиче и силно концентрираното момче, които се гледаха един друг, докато говореха, закрили устите си с ръце, насърчавайки купувачите. Дълга пауза.
— Чувам ли двеста и деветдесет милиона?
Момчето говореше бързо, но на лицето му вече бе изписано поражение.
— Първи път…
Момчето даде знак, че се отказва.
— Втори път и… продаден! Дами и господа, за двеста и осемдесет милиона паунда. — Тълпата изригна.
Впивах нокти в дланите си, докато преминат следващите няколко експоната, изправила гръб, опитвайки се да изглеждам спокойна, безпристрастна. Йермолов досега не беше вдигнал табелката си.
— А сега, Кръстопът от Вилем де Кунинг.
Голямо около четири квадратни метра, платното създаде известни проблеми на работниците, докато го изправят. Дори под прожекторите то изглеждаше избеляло, обичайните ярки цветове, типични за художника, бяха бледи — разгулно струпване на бамбук и светли калаени валове, извиващи се около самотен проблясък на наситено мангановосиньо. То ме разстройваше. Имаше нещо студено и паякообразно в интензивността му, което бе въздействащо, формите, плъзнали по картината, бяха ясни и ужасяващо хищнически. Тя привличаше погледа по почти хипнотичен начин — поне не беше картина, към която бихте останали безразлични. Ийгълс се повдигаше напрегнато на пръсти, наслаждавайки се на очакването.
— Дами и господа — каза той бавно, понижавайки гласа си до съблазнителен шепот, — започваме наддаването от шейсет милиона.
Началната цена беше два пъти по-голяма — тя беше по всички вестници и беше отпечатана в каталога, но залата осезателно се развълнува. Почти веднага Пандора вдигна телефона си. Мамка му. Зулфулгарли наддаваше.
— Имам седемдесет милиона, дами и господа. Чувам ли осемдесет?
Офертите се покачваха, цифрите над главата на Ийгълс едва успяваха да се въртят достатъчно бързо, докато ръцете му се движеха като на диригент, призовавайки покачването на залаганията от залата. Началната цена бе премината и се стигна до двеста милиона. Пандора все още говореше, вдигайки ръка, за да наддава при всяко ново повишаване на цената. Нима Зулфулгарли си беше променил решението? Дали не беше предпочел Де Кунинг вместо Гоген? Рупърт сигурно беше на ръба на инфаркта. Не че тлъстото копеле не го заслужаваше, но точно в момента това беше последното, от което се нуждаех.
На двеста и петдесет милиона останаха трима кандидати. Един среброкос американец в залата, когото бях видяла в салона, двама по телефона. Американецът се отказа на двеста и седемдесет.
— Чувам ли двеста и осемдесет? Двеста и осемдесет милиона паунда?
Кимване от Пандора. Кимване от колегата й отсреща.
— Триста милиона паунда. — Ако отидеше по-високо, щеше да счупи рекорда. Опитвах се да успокоя дишането си, молейки се Зулфулгарли да използва стратегия, за да изчерпи амунициите на потенциален съперник за Гоген.
Цялата зала ахна. Дребна възрастна азиатка в черно от предните редове бе вдигнала спокойно табелката си.
— Триста и десет милиона паунда, дами и господа.